Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път…
Благовещение е празник, който обединява всички християни, без значение дали православни, католици или протестанти. Отбелязваме го на 25 март. Това е денят, в който се смята, че Архангел Гавраил е донесъл вестта на Дева Мария, че нейният син ще бъде Спасителят.
В българските народни представи пък денят се свързва с окончателното настъпване на пролетта и се нарича Благовец. Смята се, че на този ден пристигат и лястовиците и, ако ги видим, сваляме мартеничката си.
Както премине този ден, такава ще бъде цялата година смята народът. Затова е добре да станеш рано, да хапнеш, да почистиш къщата, да подредиш градинката.
Не забравяйте да сложите пара в джоба, че, ако ви закука кукувица, цяла година да имате пари.
Смята се, че денят е благ и на него по-малко боли, а отровите нямат сила. В миналото поради тази причина предците ни избирали този ден да продупчат ушите на момичетата и да бележат животните.
На Благовещение излизат самодивите. А също змиите и гущерите, които в миналото народът ни гонел с заклинания и подрънчаване на метални предмети. Жените през този ден не бива да пипат остри предмети – игла, ножица, за да се предпазят от ухапване на змии през лятото. По-рано сутринта се палят огньове с говежда тор, също за прогонване на влечугите, а болните оставят дрехи в гората за здраве – да ги полазят змиите.
На този ден пчеларите отварят кошерите, за да е сладък медът. Домакините с градини сеят краставици и пипер – да са хубави да не горчат и лютят. Засяват се и овощните дръвчета да е хубав, сладък плодът.
Благовещение се пада все още по време на Великденските пости, затова на трапезата има постни ястия. Все пак това е денят, в който слагаме и риба на масата.
От този ден нататък, както се казва, се „хващаме за зелено“ така, че на трапезата освен това, слагаме супа от коприва или друго ястие от спанак, лапад, магданоз, левурда. Характерно за Благовец също е лучникът, на места пък месят хляб или кравай с форма на змия.
Имен ден имат всички, които носят нещо благо в името си: Благовест, Благой, Блага, Добрин.
Каква е вашата реакция?
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. На 1 април 2013-та година, 169 години след началото на първото издание на списание „Любословие”, поставяме началото на неговото онлайн издание