Днес е вторият ден на национален траур, в който България се прощава и изпраща в последния му път Негово Светейшество българския патриарх и Софийски митрополит Неофит. Той почина на 13 март в 22:22 ч. след продължително боледуване във Военномедицинската академия (ВМА-София) вследствие на многоорганна недостатъчност.
В патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ от 9:30 ч. ще бъде отслужена архиерейска заупокойна света литургия, след която в 11:30 ч. ще започне опелото на Негово Светейшество българския патриарх и Софийски митрополит Неофит, възглавено от Вселенския патриарх Вартоломей в съслужение с представителите на Поместните православни църкви и с архиереите на Българската православна църква – Българска патриаршия БПЦ-БП).
След края на опелото ще започне траурното литийно шествие от патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“, което ще премине по бул. „Г. С. Раковски“, бул. „Цар Освободител“, бул. „Мария Луиза“ и ще завърши пред митрополитската катедрала „Св. Неделя“, където ковчегът с тялото на патриарх Неофит ще бъде положен при гроба на екзарх Йосиф.
Във вчерашния ден с отслужването на трисагий, заупокойна молитва, в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ започна поклонението пред тленните останки на Негово Светейшество българския патриарх и Софийски митрополит Неофит, което продължи през целия ден и до късно вечерта.
Всички православни християни вчера можеха да се поклонят и да се простят с упокоилия се предстоятел на родната ни Православна църква. В патриаршеската катедрала свещеници от Софийската епархия през целия ден четоха светото Евангелие, а вярващи се редяха в храма и извън него, за да се поклонят пред Негово Светейшество българския патриарх и Софийски митрополит Неофит.
В края на заупокойната молитва, в петък, Варненският и Великопреславски митрополит Йоан каза: „Бог да прости! Бог да упокои в селенията на праведните Негово Светейшество българския патриарх и Софийски митрополит Неофит. С изпълнени със скръб сърца, молим Всеподателя Бога да го приеме в Своите обятия заради неговото служение на Бога и на Светата църква в най-високата степен – патриаршеското служение“.
Митрополити от Светия синод на Българската православна църква – Българска патриаршия (БПЦ-БП), свещенослужители и миряни на 14 март се поклониха пред тленните останки на Негово Светейшество българския патриарх и Софийски митрополит Неофит, които бяха изложени в храма „Св. Марина“, в двора на Софийската митрополия.
*****
Светското име на патриарх Неофит е Симеон Николов Димитров. Той е роден е на 15 октомври 1945 г. в София. След завършване на основното си образование, през есента на 1959 г., е приет за ученик в Софийската духовна семинария при гара Черепиш. Курсът, на която завършва през 1965 г. От септември 1967 г. е студент в Духовната академия „Св. Климент Охридски“ в София, която завършва през 1971 г. От есента на 1971 до 1973 г. той е на богословска специализация в Катедрата по „Църковно пеене“ при Московската духовна академия. От 1 септември 1973 г. е назначен за преподавател по източно-църковно пеене и за диригент на студентския хор при Духовната академия „Св. Климент Охридски“ в София.
На 3 август 1975 г. в Троянската света обител е постриган в монашество с името Неофит от българския патриарх Максим. На 15 август същата година патриарх Максим го ръкополага в йеродяконски чин, а на 25 март 1976 г. в столичния катедрален храм „Св. Неделя“ – и за йеромонах.
От 30 септември 1975 г. Неофит е диригент на Софийския свещенически хор, а от 15 юли 1977 г. е и старши преподавател по източно-църковно пеене и богослужебна практика в Духовната академия в София, какъвто остава до края на 1980 г. По време на това негово служение, на 21 ноември 1977 г. в столичния катедрален храм „Св. Неделя“, е въведен в архимандритско достойнство от патриарх Максим. От 1 януари 1981 г. до декември 1985 г. архимандрит Неофит е протосингел на Софийската митрополия. Като такъв, на 8 декември 1985 г. в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“, е хиротонисан в епископски сан с титлата „Левкийски“ и е назначен за втори викарий на Софийския митрополит.
От 1 декември 1989 г. епископ Неофит е ректор на Духовната академия „Св. Климент Охридски“ в София, а на 26 юли 1991 г. е избран и за първи декан на възстановения Богословски факултет при Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Този пост той заема до януари 1992 г.
На 27 януари 1992 г. е назначен за главен секретар на Светия синод и за председател на Църковното настоятелство при патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“.
На 27 март 1994 г. е избран, а на 3 април същата година е и канонично утвърден за Доростолски и Червенски митрополит. От 17 декември 2001 г., по решение на Петия църковно-народен събор, Доростоло-Червенската епархия е разделена на Русенска и Доростолска епархия, а Неофит се титулува Русенски митрополит и наместник на възстановения Доростолски митрополитски престол.
На 2 декември 2008 г. Русенският митрополит Неофит получава званието „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Званието му е връчено за цялостен принос в развитието на духовността в СУ и за активното му участие във възстановяването на Богословския факултет.
На 22 юни 2010 г. Негово Високопреосвещенство митрополит Неофит е удостоен от президента на България с ордена „Св.св. Кирил и Методий“ – огърлие, „за особено значимите му заслуги за развитието на Духовната академия „Св. Климент Охридски“, за приноса му за развитие на научно-просветителските връзки и взаимоотношения между източните и западните християни, и по повод неговата 65-годишнина“.
На 24 февруари 2013 г., неделя, на Патриаршеския избирателен църковен събор в София, Русенският митрополит Неофит е избран за български патриарх и Софийски митрополит. Интронизацията на Негово Светейшество Неофит, като патриарх български, бе извършена още същия ден – 24 февруари 2013 г., в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“.
Първата си света литургия, като Софийски митрополит, патриарх Неофит възглави на 10 март, неделя, 2013 г., в катедралния столичен митрополитски храм „Св. Неделя“ в съслужение с архиереи и духовници.
Негово Светейшество продължи да е и временен наместник на Русенския престол до каноничния избор на новия Русенски митрополит Наум, състоял се в Синодалния параклис „Св. цар Борис“ на 23 март 2014 г.
Каква е вашата реакция?
