Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път…
Здравната каса да заплаща два пъти в годината по 30 дни за оказване на палиативни грижи за пациентите с онкологични заболявания, предвижда Анексът към Националния рамков договор (НРД) 2023-2025 г, Това каза председателят на Българския лекарски съюз (БЛС) д-р Иван Маджаров преди началото на 76-ия събор на съсловната организация. Делегатите на събора трябва да гласуват даване на мандат на БЛС да подпише Анекс към Националния рамков договор 2023-2025 г. Палиативни грижи се полагат в болници, в които има отделения по онкология. Досега Касата е заплащала два пъти за 25 дни палиативните грижи.
За пациентите се предвижда още и увеличаване на профилактиката, на изследванията, на удължен болничен престой за тежките случаи на инсулт, както и облекчаване на изследвания, извършвани с ядрено-магнитен резонанс, еднодневни процедури, за които няма да се налага хоспитализация и др. Няма промяна в начина на издаване на направленията за изследване с ядрено-магнитния резонанс, каза още той и уточни, че документът ще се издава не от личните лекари, а само от лекарите специалисти. Няма да се чака с месеци за това изследване, увери д-р Маджаров.
След три месеца болниците, които не могат да осигурят заложените в Колективния трудов договор основни заплати, ще бъдат санкционирани, предвижда още Анексът. Този период беше договорен вчера по време на среща между БЛС и НЗОК.
Д-р Маджаров обърна внимание на темата за болниците, които връщат линейки, транспортиращи пациенти, и припомни, че лечебното заведение няма право да откаже прием на болния. По думите му болницата трябва да приеме пациента и ако няма свободни легла, със собствен транспорт да го транспортира до друга болница или да му осигури легло чрез разместване на свои пациенти в по-леко състояние.
Ако делегатите на събора дадат мандат, Анексът към рамковия договор трябва да бъде подписан до 22 февруари.
Каква е вашата реакция?
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. На 1 април 2013-та година, 169 години след началото на първото издание на списание „Любословие”, поставяме началото на неговото онлайн издание