Денят на св. Валентин се е празнувал още през езически времена, когато според римския обичай Луперкалия, славещ бога на плодородието Таунус (Пан), по време на пищна церемония мъжете изваждали от кутия имената на девойката, грабнала сърцето им. Цялото това „наричане“ се практикувало почти до XX в. и то ден преди древния Празник на семейството (15.02). По време на Луперкалия действал голият Купидон, известен още като Ерос и Амур. Въпросният бог си правел майтапи с хората, като ги стрелял с любовни стрелички. Уцелел ли, човекът мигом се влюбвал. От тук идва и вярването, че любовта е сляпа.
За самия св. Валентин, обаче, се знае малко, а информацията е откъслечна. Днес на човечеството са известни няколко истории за свети Валентин. Едната е за Валентин, който се запилял някъде по Южна Африка да проповядва християнството. Той не е оставил след себе си никакъв обичай.
Най-разпространената история за св. Валентин е следната: В доброто старо време император Клавдий събирал доброволци за армията си, но никой от мъжете не искал да се бие и да умре, оставяйки любимата и семейството си сами и явилите се били малцина. Тогава на Клавдий му хрумнала щурата идея, че ако забрани брака, доброволците ще станат повече. Някъде в древната римска държава живял свещеникът Валентин, който напук на императора венчаел влюбени двойки. Изпълнявайки мисията си, той бил заловен и екзекутиран на 14.02.269 г. за подстрекателство. Самата екзекуция била по-скоро тържество, тъй като хората го изпратили с цветя и сладки. Стотина години по-късно хората все още се сещали за това, на което ги учел Валентин и го провъзгласили за светец и покровител на влюбените.
Валентин бил млад мъж, посветил изцяло живота си на Бога и на вярващите, твърди друга легенда за първообраза на светеца. Той помагал на затворените и изтерзани до смърт хора по времето на Клавдий II. Момъкът бил обвинен в бунтарство и хвърлен зад решетките. Не успяват да го отклонят от вярата му нито с предложеният висок пост, нито със заплахи и мъчения. На 14 февруари 210 година Валентин е обезглавен по нареждане на императора. Папа Юлий I издига в негова памет внушителна църква в Рим. Съхранени са мощите му.
Дотук – нищо общо с влюбените. Светецът става техен покровител поради любопитно съвпадение на дати. През 1465 година Джовани ди Торкомеда основава религиозна общност, чиято цел е да се грижи за зестрите на бедните девойки. Папата насрочва първата церемония на 14 февруари – денят посветен на Свети Валентин. Постепенно той се превръща в празник на всички сгодени момичета. Култът към Свети Валентин обаче съществува векове преди той да стане покровител на влюбените. Старо гробище в Рим носи името му. Пищните празненства и отрупаните маси в този ден нямат нищо общо с мъченика, но това не пречи на всички влюбени да вярват в закрилата на светеца.
Според стара ирландска традиция неомъжените жени не трябва да предат вълна в този ден, а ако мелничарите мелят брашно на празника, са обречени на самота. В Шотландия вярват, че точно в полунощ срещу 14 февруари по стените на църквата се появяват изображенията на тези, които няма да доживеят до следващият празник. В Арбуцо твърдят, че мъж, който ви е целунал в този ден, ще ви обича през цялата година. А в Германия разказват, че на смъртния си одър свети Валентин ( хайделбергски епископ) пожелал останките му да тлеят не в църквата, а в гробище, където дъждът навлажнява земята над него.Погребали го в църквата според канона. Легендата разказва, че не спряло да вали 40 дни. Дъждът престанал след като преместили останките на епископа. Германците все още вярват, че ако завали в този ден, ще трае дълго
Съществува и една съвсем различна история разказва, която разказва за млад лечител със същото име, живял през I в. пр. Хр. Младежът имал чудодейни способности на изцерител и именно заради тях и заради вярата си бил хвърлен в тъмница. В затвора младият Валентин излекувал сляпата дъщеря на надзирателя. Момичето прогледнало и го целунало. Двамата изживели бурна, но кратка любов, тъй като Валентин бил осъден на смърт. Преди да го хвърлят на лъвовете, той изпратил бележка на любимата си, написана върху парче от дрехата му с формата на сърце и подпис: „Твой Валентин“. Тогава е възникнала и традицията да се подаряват картички.
Само САЩ, Канада, Мексико, Франция, Австралия и Великобритания са обявили св. Валентин за национален празник. Това, обаче, не пречи в много други държави да има различни обичаи.
Във Великобритания повечето вестници и списания публикуват различни песни, стихове и сонети относно празника
В Уелс правят „дървени любовни лъжици“, които се раздават като подаръци на 14-ти февруари. Сърца, ключове и ключалки са най-често срещаните декорации. Подтекстът е повече от ясен: „Отключи сърцето си за мен“
В Шотландия правят фестивал по случай св. Валентин. Младите самотни хора пишат имената си на лист и след това се тегли жребий, който съчетава самотните мъже и жени в двойки. Ето как много млади двойки са станали семейства именно заради този празничен ден. Фестивалът продължава с бурни танци, а понякога – и с размяна на подаръци.
В Италия навремето се празнувал Пролетен фестивал, провеждан на открито предимно от младежи. На фестивала свирела музика, пеели се песни и се четели стихове. В Торино все още има обичай годежите да се провеждат именно на тази дата. Също така ден преди св. Валентин хората си накупуват сладки и бонбони, с които украсяват домовете и най-вече трапезите си.
Германците са по-непретенциозни към този празник… По принцип те си раздават валентинки и подаръци по всяко време на годината… За тях е достатъчно просто да се почувстват влюбени 😉
Французите, обаче, имат цяла церемония за незадомените, които трябва да се нарисуват (или снимат) и да окачат снимката си на вратата на своите възлюбени. Ако половинката не ги харесва, трябва да изгори портрета до залез слънце. Специални поздравителни картички (cartes d’amities) се разменят по английски тертип.
В Дания предпочитат „невидими“ картички, т. е. картички, чиито надписи се появяват само когато се доближат до топлина (Вие можете да си направите такива картички, ако пишете с лимонов сок).
В Австралия по време на златната треска съществувал следният обичай – ако някой открие злато в деня на св. Валентин, трябвало да плати валентинките на всички ергени в мината. Разбира се, след като не плащали те, ергените си поръчвали невероятни картички – коприна, сатен, скъпи аромати, златни букви и какво ли не още…
В Австрия пък на св. Валентин момчетата трябвало да представят момичето, което харесват на близките си… използвайки само букет цветя. Цветята и структурата на букета трябвало да изразяват външните качества и характера на момичето.
В Испания всички съпрузи трябвало да изпратят букет червени рози на съпругите си, независимо на какво разстояние са един от друг в момента.
В САЩ освен сладникави картички, се пращат и с по-пиперлив подтекст от рода на „Много си дебела“, „Не те харесвам“, „Шефе, мразя те“ и прочие…
В някои страни, когато млада жена получи дреха от мъж, това е предложение за брак. Ако тя приеме подаръка, скоро се очаква сватба.
В други страни пък хората си гледали на ябълка. В деня на св. Валентин трябва да си намерете ябълка. Разрежете я почти докрай на шест части и си намислете три-четири имена. След това започнете да въртите ябълка, леко почуквайки с пръст по парченцата и въртейки ябълката. Името, което сте казали миг преди някое парче на ябълката да падне, ще е на човека, за когото ще се ожените/омъжите. Когато падне парче, вижте колко семенца се виждат в момента. Това ще е броят на Вашите деца.
Каква е вашата реакция?
