Успешното развитие на ядрената енергетика в България изисква адекватно управление на рисковете. Това каза председателят на Българския енергиен и минен форум (БЕМФ) Иван Хиновски в интервю по повод приключилата Трета международна ядрена конференция, която се проведе на 25 и 26 януари в София. По думите му ядрената енергетика има бъдеще в Европа и света, като то не е в конфликт със „зелената сделка“ на ЕС, а я допълва. Към момента проектът за изграждане на 7-и и 8-и блок на АЕЦ „Козлодуй“ е в зоната на стратегическите и геополитически решения. Предстои да се превърне в инженерен проект. За професионалистите в областта обаче е ясно, че той ще срещне и трябва да се справи с множество рискове, посочи той. Хиновски коментира, че всеки нов ядрен проект стимулира мощно развитие както на науката, така и на общото икономическо развитие на страната в редица области.
Мястото на българската ядрена енергетика е определено в новата енергийна стратегия на България като заместител на въглищните централи към 2050 година. На въпрос дали ще успее България да реализира плановете си за изграждането на 7-и и 8-и блок на АЕЦ „Козлодуй“, председателят на БЕМФ отговори, че „на сегашния етап на разбиране и демонстрирано отношение към проекта от законодателя е трудно да декларира увереност“.
– Като председател на Българския енергиен и минен форум (БЕМФ) организирахте двудневната Трета международна ядрена конференция в София. С какви впечатления останахте от изказванията на гостите по време на конференцията?
– В конференцията участваха над 200 специалисти в областта на ядрената наука от целия свят, но за нас – организаторите, е чест, че бяхме уважени от политици от ключови европейски институции – дирекция „Енергетика“ в ЕК, ядрената агенция на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), търговския директор на „Електрисите дьо Франс“ (EDF), бившия директор на Чешкия ядрен регулатор, директора на Японската асоциация за ядрено развитие, директора на Канадската асоциация за ядрени технологии, седем посланици, политически и търговски аташета и много други. Представени бяха най-съвременни подходи, политики и технологии на световно ниво, които впечатлиха аудиторията. За голямо съжаление малцина от вземащите решения у нас, с изключение само на ръководството на Министерството на енергетика и на Агенцията за ядрено регулиране, уважиха събитието. Нито един народен представител от парламентарната Комисия по енергетика не намери време да се запознае с потенциалните рискове и най-съвременните технологии и политики в ядрената енергетика. А това са хората, които имат най-голяма нужда от образоване в тази област, защото трябва да разработят и приемат основните нормативни документи, гарантиращи успешното й развитие.
– Според Вас има ли бъдеще ядрената енергетика в Европа и света?
– Определено да. Ненапразно ядрената енергия бе реабилитирана от всички световни организации и форуми с оценката за потенциален сериозен принос за декарбонизация на енергетиката, като по-съществените моменти са: създаването на европейски алианс за ядрена енергия, в който вече членуват 12 държави членки на ЕС, включително и България, и новата инициатива в Европейския парламент за разработване на регламент и механизми за финансиране на новите ядрени проекти. Радостно за България е, че един от двигателите на тази инициатива в ЕП е българският евродепутат Цветелина Пенкова. Няма държава от Югоизточна Европа, която не планира развитие на нови ядрени проекти като заместващи излизащите до десетина години въглищни централи.
Тук изрично искам да подчертая – това развитие в никакъв случай не е в конфликт със „зелената сделка“ на ЕС, напротив допълва я, като създава базов сегмент и сигурност на енергийните баланси на страните членки на ЕК. В бъдеще енергийните системи в Европа ще бъдат все повече интегрирани с възможности за обмен както на базова ядрена енергия, така и на „зелена“ енергия, когато я има. За предимствата на ядрената енергетика говори фактът, че в момента в целия свят се планират над 70 нови ядрени проекта, дори в страни, богати на ресурси за възобновяема енергия.
– Считате ли, че България ще успее да реализира плановете си за изграждането на 7-и и 8-и блок в поставените срокове? Питам Ви, защото страната ни започна да изгражда АЕЦ „Белене“, но този проект така и не се реализира. Може ли изграждането на двата нови блока на АЕЦ „Козлодуй“ да последва съдбата на проекта АЕЦ „Белене“, ако се промени политическата конюнктура в България?
– Засега проектът за изграждане на 7-и и 8-и блок е в зоната на стратегическите геополитически решения. Предстои му преход от тази зона в зоната на реалността, т.е. да се превърне в инженерен проект. За професионалистите в областта обаче е ясно, че той ще срещне и трябва да се справи с множество рискове – инженерни, финансови, регулаторни, пазарни, кадрови. Бих добавил и още един риск – геополитически, който сега умишлено няма да анализирам.
На въпроса ще успее ли България да реализира тези свои планове, на сегашния етап на разбиране и демонстрирано отношение към проекта от законодателя ми е трудно да декларирам увереност. Неувереността ми произтича от това, което виждам – огромна заблуда, или може би некомпетентност на някои от ръководните фактори за това що е то днес нов ядрен проект съгласно съвременните изисквания на ЕС. Тези хора живеят с чувството, че щом са избрали технология и „са хвърлили“ задачата на доставчика на оборудването за обосновка и подготовка на проекта, са свършили работата си и нещата ще се решават автоматично. Това е огромна и опасна заблуда, която води и до инженерни рискове. Поредна заблуда е и уповаването, че ЕРС-контракторът (бел. авт. обикновено доставчик на технологията) ще реши всички въпроси на проекта.
Редица от участниците в конференцията повториха многократно, че в този проект България е сама, сама срещу всички други участници, които често ще имат малко по-различни от нейните интереси – доставчикът на оборудване да си прибере парите колкото се може по-бързо и без рекламации, ЕРС-контракторът да изготви проектите, ако е възможно без забележки от инвеститора, да реализира проекта с минимални разходи и да си взема парите навреме, европейският регулатор WENRA (през АЯР) – да изисква от инвеститора непрекъснато увеличаващи се обеми от доказателства за безопасността на проекта, без да се интересува има ли проектната компания нужната компетентност по определени сложни технически проблеми, отговорностите по редица международни конвенции в областта на ядрената енергетика. И следва най-сериозният риск – проектната компания-инвеститор. Сама, разбира се, заедно с държавата е единствено легитимна да доказва пред ЕК целесъобразността на проекта, да докаже безопасността му пред АЯР/WENRA и да получи разрешението за строителство.
Затова от изключителна важност за успеха на проекта днес е ускорено създаване на компетентен научно-изследователски и проектантски институт с мажоритарно участие на държавата, ще го нарека НИПИ. Такъв един комплексен институт – аналог на „Енергопроект“ в миналото (който неблагоразумно ликвидирахме), трябва да играе ключова роля като дясна ръка на проектната компания във всички технически фази на проекта.
Констатираме, че държавното ръководство правилно планира действия за превръщане на проектите за 7-и и впоследствие за 8-и блок в необратими и избягване на няколкото катастрофи със „старт и стоп“ на проекта „Белене“, но успешното постигане на тази цел е свързано отчасти с горните условия.
– Ядрената енергетика не е ли скъпо занимание за страната ни?
– Зависи от коя от четирите гледни точки я оценявате: от гледна точка на първоначални инвестиции, на средно претеглена цена на електроенергията в целия жизнения цикъл на централата, на интегралното въздействие върху икономическото развитие на държавата, или може би на най-важната – на приноса за висока енергийна сигурност и щетите при ерозирането й.
Ядрената енергетика изисква значителни първоначални инвестиции и сравнително висока себестойност на електроенергията в периода на матуритет на кредитите, обикновено 12-15 години, при цена на произвежданата електроенергия в този първоначален период, по най-консервативни оценки 170-180 евро/мегаватчас. Но това дори днес е конкурентна цена на въглищните централи. Задължително трябва да се подчертае, че след този първоначален период цената на електроенергията спада до нива 40-60 евро/мегаватчас основно от горивната компонента, което става конкурентна цена дори на енергията от възобновяеми източници, но със същественото предимство, че е с висока степен на сигурност на производство и предлагане.
Накрая, но не на последно място по значимост, трябва да бъде изтъкнат доказаният факт, че всеки нов ядрен проект стимулира мощно развитие както на науката, така и на общото икономическо развитие на страната в редица области.
– Имаме ли нужните кадри, за да развиваме ядрена енергетика в България?
– Не, определено нямаме. Защото дълго време липсваше устойчива държавна политика за запазване на съществуващия опит и кадри, както и за подготовката на нови. Причините отчасти са и извън България – антиядрена политика на големи европейски икономики, случилите се големи ядрени аварии, безотговорните и тенденциозни анти-ядрени тези на зелени организации, едностранчивото разбиране на ЕК за постигане на беземисионна енергетика и други. Но днес ЕС и светът разбраха, че без ядрена енергетика няма енергийна сигурност. Осигуряването на достатъчно квалифицирани кадри е един от най-високите рискове в този отрасъл. При това трябва да добавя, че подготовката на един висококвалифициран ядрен инженер за лицензионните анализи продължава минимум 4-5 години след завършване на университетското образование.
– Как виждате бъдещето на българската енергетика в бъдеще? Към какъв микс от енергия трябва страната ни да се стреми?
– Мястото на българската ядрена енергетика е определено в новата енергийна стратегия на България като заместител на въглищните централи към 2050 година. Това означава обща генерираща мощност от порядъка на 3600-4000 мегавата. Тези планове са независими от бъдещото развитие на възобновяеми енергийни мощности в страната, които в болшинството си са опционални, т.е. има периоди от дни през които те не са разполагаеми. В енергийната стратегия са планирани редица мерки за технологично усвояване на енергията от тези две на пръв поглед противоречащи си производства, като повишаване на дела на термопомпените инсталации за отопление или охлаждане с акумулация на енергия, управление на потреблението на електрическа и топлинна енергия чрез интелигентни мрежи и интелигентни електромери.
Каква е вашата реакция?
