Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път…
Любящи словото читатели,
Не съм писал аналитична статия от много време. Вероятно липса на подходящ повод, мотивация или вдъхновение. Тези три елемента са много важни за всеки творец, писател и журналист. Е, моята мотивация сте вие- читалите на медията, която издавам вече 12 години – luboslovie.bg. Вие, които ни се доверявате всеки ден – Благодаря ви.
По образование и професия съм и политолог и журналист, но за да не приличам на политиците, захранващи тези професии с новини и поводи за коментарни и аналитични статии и стотици телевизионни ефири ще се сбия до това да споделя повод от пречетеното и написаното в книгите, което остава, а не казаното, което отлита по бързо от скролване на скучен клип в ТикТок или друг нюзфийд или дори по-бързо дари от жената/мъж с рокличката и фиу фиу фиу… тротинетката на Емили, която тя спря за управлява по улиците и магистралите под натиска на закона и властта.
От близо година в моят профил във Фейсбук/мета споделям съвети и спомени от прочетени книги, накарали ме да се замисля за живота, паметта и поуките от него. Днес си спомних за Дейвид Огилви. Божеството на копирайтинга (професионалното списване на рекламни текстове за социални медии и брошури), много преди този термин да е измислен. Той e бил бизнес магнат и един от най-добрите рекламисти на всички времена. Още повече той е бил първо писател, и то дяволски добър и след това … всичко друго.
Лично аз, постоянно черпя вдъхновение от велики писатели като Вирджиния Улф , Ърнест Хемингуей и него – Дейвид Огилви.
Заради тежката, объркана, кална и мрачта политическа обстановка отново преглеждам най-великата книга на рекламния гений, Огилви за рекламата. Защо рекламата ли? Защото политическата реклама е един от най-важните инструменти за ефективна и ефикасна комуникация между партии и граждани в съвременния ни свят. Освен това е съществен елемент от изборен процес и неизбежен компонент от формирането на политическия имидж на политиците и партиите.
Поради това политическата реклама трябва да бъде изследвана и анализирана дотолкова, доколкото е нейна приложението не само в предизборни кампании, а в ежедневния ни политически и обикновен живот- защото всички знаем, че дори и ние да не се интересуваме от политика, тя се интересува от нас.
По повод поредните скандали в държавата, ще споделя част от интервю на Огилви за РУСКИТЕ МАТРЬОШКИ, без да търся символика или прилака с лица или събития, държави, дипломатическа мисия … посланиции, което не мога да ви уверя, че е случайност, защото случайностите не се повтярят, нали?
ОГИЛВИ: Когато наемаш хора отвън, много важно е да знаеш как да го правиш. Преди известно време имахме среща на Борда на директорите всеки директор имаше пред себе си по една от тези руски матрьошки. Казах им: „Това сте вие. Отворете ги.“
И така, всеки отвори матрьошката си и вътре намери друга по-малка. Отваряха ги една по една и всяка ставаше все по-малка. И накрая, когато стигнаха до най-вътрешната част, в най-малката матрьошка намериха миниатюрно листче хартия, на което бях написал моето мото.
Когато го разгънаха, прочетоха следното: „Ако винаги наемаме хора, които са по-малки от нас, ще се превърнем в компания от джуджета. Ако, от друга страна, винаги наемаме хора, които са по-големи от нас, ще се превърнем в компания от гиганти.“
Така и в политиката… политиците се обграждат само с джуджета, които им пречат да надаскачат размера си и те правят не гиганти, а ниски хора. Възрастните хора казват, че когато „малките хора започнат да хвърлят голяма сянка значи залезът е близо.“
Но нека съм позитивен за край, на новото начало – най-тъмно е преди зазоряване. В мрака и студенината на нощта, точно преди да се покажат първите лъчи … да изгреем, за да засенчим никак не високите хора.
Андрей Велчев
Главен редактор на Любословие.bg. Доктор по Политология с тема на дисертационния труд: Комуникации в процеса на политиките (Изграждане на обществена съпричастност при стратегически публично-частни партньорства). Андрей Велчев е магистър по Политически мениджмънт и публични политики и магистър по Масови комуникации в Нов български университет. Автор е на множество публикации и интервюта, посветени на проблемите на комуникациите, журналистиката, маркетинга и политическите комуникации. Член е на Съюза на българските журналисти и International Federation of Journalists (IFJ)
Каква е вашата реакция?
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. На 1 април 2013-та година, 169 години след началото на първото издание на списание „Любословие”, поставяме началото на неговото онлайн издание