Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път…
Несъмнено можем да кажем, че 2023 година беше белязана от едно име в литературата, което успя да предизвика невиждано скоро събитие – да се извият огромни опашки за книги. И след като Георги Господинов спечели литературната критика по света с романа си „Времеубежище“ (изд. „Жанет 45″), то вероятно дълго време ще искаме отново да се върнем в 24 май 2023 г. и да чуем, че българският писател печели наградата Международен „Букър“.
И съвсем очаквано, след абсолютния триумф на Георги Господинов и преводачката на „Time Shelter“ Анджела Родел, името на съвременния писател оглавява десетото юбилейно издание на класацията „Топ 70 на българските знаменитости”, подготвена от Forbes България. Според критериите на Forbes в класацията на знаменитостите влизат: спортисти, тв водещи и продуценти, актьори и режисьори, музиканти, писатели, модели.
Тази година, прескачайки с 8 места напред, на челна позиция се нарежда Георги Господинов. 55-годишният писател записа името си в историята на световната литература, като стана лауреат на Международната награда „Букър“ за преводна литература. „Времеубежище“ бе избран сред 160 книги от цял свят, а призът от 50 хил. паунда бе поделен между писателя и преводача на книгата Анджела Родел. Наградата предизвика световен отзвук – обширни интервюта с Господинов бяха публикувани както в New York Times, така и в много други медии по целия свят. А Нюйоркският университет вече изучават „Времеубежище“ като пример за романите днес.
Писателят направи турнета и срещи с почитатели в България и по света. На театралната сцена излязоха две премиерни постановки по негови текстове: „Всички нашите тела“ и „Апокалипсисът идва в 6 вечерта“, както и две нови книги с негово участие. През август бе организирана специална изложба с картини, вдъхновени от негови стихове, а Столична община му присъди знака Почетен гражданин на София.
Със 7 позиции нагоре в класацията се изкачва и писателят Захари Карабашлиев (номер 35). Повод за успеха му е издаването на новата му книга „Рана“, която предизвика широк обществен отзвук и донесе на автора наградата „Златен лъв“ за най-добър издателски проект с най-голяма обществена значимост. Карабашлиев е и главен редактор на „Сиела“ и съставител на новата книга с коледни разкази на издателството.
Под номер 14 откриваме и продуцента, тв водещ и автор на биографиите на едни от известните творци – Георги Тошев. През 2023 г. продуцентът на „Преди обед“, „НепознатиТе“, „Като на кино“ и „Децата на Другата България“ продължи да среща публиката с някои от най-интересните световни и български звезди. Той е автор на документалните филми „Apassionata“ за пианистката Донка Ангъчева, който беше премиерно представен във Виена, и на „Васил Арнаудов – диригент на света“, който е в селекцията на националните награди за документално кино „Златен ритон“. Тошев работи с екипа на Netflix по създаването на сериал и е създател на сайта за културни новини Bulevardi.
И ако трябва отново да отдадем заслуженото на книжните истории, които допълват успеха и на останалите знаменитости, трябва да споменем още няколко имена в класацията. Това са продуцентите Иван и Андрей, които през 2023 г. издадоха нов Алманах, посветен на Васил Левски, продуцентът Маги Халваджиян, който в края на годината разказа за новата си автобиографична книга „Без реклами“, Лили Иванова, чиято книга „Лили Иванова: Моят личен дневник“, излезе от печат през изминалата година,
Шеф Силвена Роу, която издаде 13-а кулинарна книга – „У дома“, в партньорство с Krina, режисьорката Яна Титова, която написа книга по втория си пълнометражен филм „Диада“ и разтърси обществото и филмовите фестивали. Не можем да пропуснем и Силвия Аздреева, която стана първата българка, изкачила втория по височина връх в света К2 (8611 м) и покорила три осемхилядника. Аздреева издаде книгата „Да покориш себе си“ – вдъхновяваща история за момиче, което открива неподозираната сила човек, преминал отвъд границите си. През изминалата година се появи и първата книга на оперната прима Соня Йончева – фотокнигата „Петнадесет огледала“, издадена на няколко езика.
Каква е вашата реакция?
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. На 1 април 2013-та година, 169 години след началото на първото издание на списание „Любословие”, поставяме началото на неговото онлайн издание