Отиде си доайенът на българската театрална режисура Красимир Спасов. Това съобщиха от театър „Българска армия“.
Поклонението ще е на 17 януари (сряда), от 12:30 часа, в ритуалната зала на Централни софийски гробища.
„Усещам с цялото си същество, че първата му репетиция в небесния театър вече е започнала… Отвъдните артисти са прегърнали баща ми със златните си крила, а той с леко ироничната си усмивка ги въвежда в тайните на света, планетите, звездите, вселената…“, пише във Фейсбук дъщерята на режисьора – Касиел Ноа Ашер.
„Моят баща беше режисьор с цялото си същество. Обожаваше театъра. Коридорите, гримьорните, стаята за чакащи, ателиетата, кабинета си, барчето на последния етаж… Но най-много си умираше да разказва истории там – на сцената под прожекторите… Беше майстор на анализа, на чувствата, на реденето на пъзела наречен герой. Беше мечтател, който вълшебстваше с душите на публиката… Беше екстремен, точен, мощен, завладяващ, непреклонен и безащитен… Знаеше много, но не спираше да учи до последния си миг…“, допълва тя.
Проф. Красимир Спасов винаги ще остане с нас на сцената и в нашите сърца, написаха във Фейсбук от театър „Българска армия“. По думите им неговата театрална естетика остава вечна, дори през най-големите промени, неговите виждания продължават да са непоклатими и именно за това, той се превръща в изключително важна фигура за българския театър.
Красимир Спасов е роден на 26 юли 1941 г. във Варна. Завършва „Режисура за драматичен театър“ във ВИТИЗ (НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“).
В театър „Българска армия“ той поставя постановките „Много шум за нищо“ и „Колко е важно да бъдеш сериозен“ които се играят пред публика вече над 25 години. Други негови представления са „Вкус на мед“ от Шийла Дилейни, „Тартюф“ от Молиер, „В полите на Витоша“ от П. К. Яворов, „Албена“ от Йордан Йовков, „Една нощ с теб“ от Майкъл Уелър, „Любов, любов, любов“ от Майк Бартлет. Последната му постановка в театъра е „Мизантроп“ от Молиер.
Няма театър в България, в който Красимир Спасов да не е поставял. През годините е осъществил над 100 постановки на пиеси от български, руски, западноевропейски и американски автори, сред които „Дон Жуан или любовта към геометрията“ от М. Фриш, „Обърни се с гняв назад“ от Дж. Осбърн, „Стъклената менажерия“ и „Трамвай Желание“ от Т. Уилиямс, „Заровеното дете“ и „Истинският запад“ от С. Шепард, „Американски бизон“ от Д. Мамет, „Полет над кукувиче гнездо“ от К. Киси, „Любовникът“ и „Лека болка“ от Х. Пинтър, „Танго“ и „Стриптийз“ от Сл. Мрожек, „Двама на люлката“ от У. Гибсън, „Мъртвешки танц“ от А. Стринберг, „Хеда Габлер“ от Х. Ибсен, „Антол“ от А.Шницлер, „Престъпление и наказание“ по Достоевски, „Последните“ и „Васа Железнова“ от М. Горки, „Вуйчо Ваньо“ и „Чайка“ от А. П. Чехов, „Нощта на трибадите“ от П. Енквист, „Емиля Галоти“ от Г. Лесинг, „Солунските съзаклятници“ от Г. Данаилов, „Веселите Унидзорки“, „Мяра за мяра“ и „Много шум за нищо“ от У. Шекспир, „Игра на любовта и случая“ от Пиер Мариво, „Елизабет, кралицата девственицата“.
Режисира и два филма. За единия от тях, „Забравете този случай“, получава награда на кинокритиката и награда за най-успешен дебют в киното на Националния кинофестивал през 1984 г. Другият му филм е „О, Господи къде си?“. И двата са представени в чужбина.
Красимир Спасов е преподавател в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“.
През 2012 г. получава награда на Съюза на артистите в България „Икар“ за цялостно творчество, а през 2021 г. е отличен с „Аскеер“ за „цялостен принос в театралното изкуство“. Носител е и на международни награди.
Каква е вашата реакция?
