Доцентът по национална сигурност е категоричен, че всички поправки, които са правени в Конституцията след 1991 г. са отражение на моментната политическа конюнктура
Милен Иванов е на 53 години. Семеен от 25 години. Има едно дете – син, който в момента е студент в УНСС, специалност „Право“. Цялата професионална кариера на Иванов е минала в Министерство на отбраната и Министерство на вътрешните работи.
От 2004 година се занимава с преподавателска и научноизследователска работа в сферата на националната, корпоративната и гражданската сигурност. Доцент е от 2010 г. В момента е ръководител на катедра „Сигурност“ на Юридическия факултет на Русенския университет „Ангел Кънчев“.
С доц. Иванов ще си говорим за Конституцията, за България и за това имаме ли бъдеще, като държава. Ето какво сподели той за нашата медия:
– В края на 2023 г., на бързо и на коляно, бяха приети промени в Конституцията на България ще ви помоля за Вашия коментар по темата?
– Темата с последните поправки на Конституцията е много дълга и изисква внимателен прочит, но като цяло и тези поправки са идентични на предишните – те не могат да постигнат декларираните цели, които сe извършват, а само усложняват и без това недобре регулираната материя. Конституцията на Република Българи от 1991 г. е един, до голяма степен завършен и логичен в своята същност документ, доколкото може да има съвършен правов акт. Всички поправки, които са правени в нея са отражение на моментната политическа конюнктура и поради тази причина те само внасят допълнителни проблеми в основния закон. Последните не са по-различни. Те доведоха до допълнително дебалансиране на взаимното контролиране и обуславяне на трите власти и особената роля на президентската институция. Парадоксалното е, че погледнато исторически, почти всички поправки са, така да се каже, против президента като институция. Проблемът е, че правната грамотност на депутатите през годините силно девалвира и във всеки следващ парламент ние виждаме все по-малко юристи. А това води и до намаляване на качеството на законотворческият процес в Народното събрание, защото дори съответните комисии да ползват съветници с тежест в правната наука, все пак решенията се вземат от народните представители в комисиите и в пленарната зала гласуват пак те. Това се вижда ясно като се сравни законотворческия процес в миналото със сегашния.
Затова, колкото и да е опасно в настоящия момент на политическа криза, вероятно трябва да се върви към ново Велико Народно събрание, което, за разлика от това през 1991 година, преди да приеме нова Конституция, трябва да формулира и приеме това, без което конституция не може да съществува, а именно нов Национален идеал – общата посока в бъдещето на нашето общество, на нашия народ.
– Г-н Иванов, върви процес по обезпаметяването на България и българския народ – режат се с флекс паметници, изказват се желания за събарянето на такива, пренаписват се учебници, отрича се социалния и икономически подем на определен период, защо и кой иска и има изгода от това?
– Векторът на бъдещето на един народ има за опорна точка настоящето, а неговата противотежест е историята на този народ. Когато историята се чете превратно, то бъдещето вече изглежда несигурно и фиктивно. Затова е необходима безпристрастна оценка на нашето минало. Оценка, лишена от политическия филтър на момента. Това ще позволи да се видят грешките, да се оценят положителните моменти и да се направят изводи на бъдещето на нацията и за смисъла на настоящата политика. Да оценяваме минали събития през сегашната парадигма е дълбоко погрешен подход. Още по-непродуктивно е това да става и на базата на едностранчив и пропаганден прочит на исторически събития. Това винаги изкривява смисъла на историята, смисълът на това, което се е случило в миналото. Един народ вкопчен в миналото си няма бъдеще. Това трябва да бъде преодоляно иначе ни чака забвение като нация. Миналото е такова, каквото се е случило. Хората тогава са действали на базата на своите знания и убеждения. Това е същата България, същия този народ, потомци на когото сме ние. Няма как днес да подменим минали събития, макар че много се опитват да ги правят и се самозаблуждават, че преиначавайки нещата ще променят себе си и битието си. Няма как да стане. Единственото, което се получава е зомбиране на настоящото им мислене.
– Ще продължи ли да я има България като територия и държава?
– Българите сме потомци на най-древната цивилизация в познатия ни свят. Имало е много държави, създавани от протобългари, така че и ние ще оцелеем вероятно като народ. Въпросът е във времето. Ако пропуснем настоящето време, нашите потомци дали ще ни простят!? През последните години се видя, че традиционната държава е единственото образование, върха на самоорганизацията на едно общество, която предлага оцеляване на това общество. Държавата с всички нейни основни белези – територия, единен народ, армия, идея… Затова, за да оцелеем трябва да спасим първо държавата.
– Г-н Иванов, последните дни ескалира темата с ресаврацията с Паметника на свободата на връх Шипка. Искат да затворят и ограничат Паметника светиня и символ – Шипка за срок от три години, а самия Паметник е построен от нулата за осем години. Да Паметника трябва да бъде ремонтиран, да бъде поддържан, но хората под всички ограничения казват, че прозира друго. Според Вас какво се случва всъщност, как един паметник построен за 8 години искат да го ремонтират и затворят за 3, Няма и осигурено финансиране? Сега и Шипка ли искат да ни вземат, г-н Иванов?
– Всяка конструкция има нужда от поддръжка. От поддръжка има, обаче и конструкцията на народната памет. Дори и някой да е решил да затвори такъм монумент, за укрепителни и реставрационни дейности, то е нелепо да се ограничи достъпа до целия комплекс за три години. Дори и от гледна точка на безопасността е странно. Или някой чиновник се е престарал да угоди на духа на времето или е станало някакво недоразумение. И странното е, че дори ефектът на „затворения“ паметник да е търсен той няма да постигне своята цел. За българите „паметникът на Шипка“ не е само връх на желанието да си свободен и независим, той се възприема като нещо отвъд политиката, нещо, което обединява хората отвъд идеологемите на което и да е съвремие. Той ще се превърне в символ, който ще бъде защитаван като през 1877 г. Такъв е българинът! Търпелив, но до време…
– На финала на нашия разговор не мога да не Ви попитам – Какво е за Вас България?
– На територията на съвременна България се намира люлката на цивилизацията. Ние сме потомци на древен и велик народ! Трябва да си спомним за това величие и да заобичаме страната на дедите си. България е най-хубавото място на света и това може лесно да се разбере само като спрете за момент и се огледате където и да се намирате в страната ни. Няма толкова красота, събрана на едно място! Където и да съм ходил из чужбина винаги съм пресичал с радост границата на страната ни и съм въздъхвал облекчено, че съм си „у дома“… България е държава с огромен потенциал и народът ѝ трябва да прогледне за това, и хората да си дадат ясна сметка, че е време да въведат ред в своя дом, вместо да търсят щастие в чужбина. Защото чуждите народи може да живеят добре, но това е защото не са позволили на обстоятелствата да им отнемат родината и са положили колективни усилия за това. Ние сме България! От нас зависи каква и колко хубава ще е тя!
Яница Станчева
Каква е вашата реакция?
