Неудовлетвореността на гражданите от работата на МВР се запази такава, каквато беше и предходната година. Това каза в интервю за БТА Радостина Якимова – директор на фондация „Общество и сигурност“. Нищо не бе направено, за да се подобри работата и мотивацията на служителите. Политиците не положиха усилия да се допитат или да включат гражданите в процеса на планиране на политики за сигурност, каза още тя. Според нея системата е продължила да експлоатира служителите си и да е неефективна по отношение на услугата „сигурност“, която доставя.
Следва пълният текст на интервюто:
Кои бяха най-трудните моменти за МВР през 2023 г.?
-Отговорът на този въпрос трябва да е в няколко аспекта. Бих могла да отговоря за трудностите пред гражданите и служителите в МВР. Основните трудности пред тях са свързани с поредната пропиляна година, в която не само не се постави началото на устойчивата промяна или т.нар. „реформа“ във ведомството, но и дори спря да се говори за нея.
През 2023 г. видяхме низ от избори, протести, природни бедствия, незаконна миграция, престъпления, но темата за МВР ставаше интересна отново само и единствено, когато имаше инцидент с участие на служители или полицейско „насилие“.
Неудовлетвореността на гражданите се запази такава, каквато беше и предходната година. Нищо не бе направено, за да се подобри работата и мотивацията на служителите. Политиците не положиха усилия да се допитат или да включат гражданите в процеса на планиране на политики за сигурност. Като цяло системата продължи да експлоатира служителите си и да е неефективна по отношение на услугата „сигурност“, която доставя. За съжаление политическата употреба на МВР и служителите в системата е порочната практика, която продължи да се прилага и през 2023 година.
Ръководството се смени изцяло, промени имаше и на по-ниските нива. По-скоро положителен или по-скоро отрицателен резултат виждате в това?
-Все още е рано да се даде подобна оценка, още повече че това са хора, които са проводници на политика, която не носи никаква промяна. Наблюдаваме продължаващи инерционни движения на системата, на която начело са нови хора. Смяната на ръководството на всички нива е обичайна практика, следвана от всички управляващи партии и коалиции. От една страна това е логично, защото трябва да се има доверие на хората, които управляват служителите и процесите на ниво областни дирекции или районни управления/служби, но на фона на непрекъснатите избори и промяна на управляващите това изхабява и изхвърля от системата много качествени професионалисти. И в този смисъл има необяснима употреба на служители, които имат качества и потенциал, и които биват сменяни преди да имат възможност да покажат дали са добри ръководители, или не. Много сериозен проблем е обучението на ръководните кадри. Никой не ги подготвя за тези позиции, защото няма време и има много задачи, които трябва да се свършат.
В МВР не се говори за системи за мотивация, няма програма за психично здраве, която да е приложима за всички работещи. Ръководителите на всички нива не се обучават и не могат да управляват ефективно хора, процеси и съдържание. Политизирането на системата задълбочава тези проблеми и ги свежда до най-ниските възможни нива – а именно до полицая и пожарникаря, които са подложени на двойна преса и натиск.
От една страна се сблъскват с натоварването от тяхната работа, която изтощава и има дълготраен негативен ефект върху психичното и физическото здраве на всеки един служител. От другата страна са проблемите в системата, на които те са жертва. Става дума за неефективност, неподготвеност на управленските кадри, липса на средства и консумативи за удовлетворяване на елементарни материално-битови нужди, проблем с обслужването на служебните автомобили, проблем с професионалното обучение и подготовка. На фона на тези проблеми, независимо колко и какви кадрови промени се извършат, те ще обслужват само и единствено интересите на управляващите, но не и тези на българските граждани.
Какво успя МВР да реформира през 2023 г.?
За съжаление – нищо. Липсата на промяна в момента я отчитаме като положителен знак, защото реформите до момента, познати като реформата Рашков (с отчетена 98 % реформирана система), реформата Бъчварова (с „луксозните“ служители по Кодекса на труда и нетръгнали дизелови локомотиви), реформата Цветанов (със закритите над 10 000 незаети щатове за служители „на терен“) и десетките неуспешни опити за „реформа“ са провокирани от лични амбиции. В повечето случаи те са съпътствани със сериозна доза некомпетентност и непознаване на системата от стана на „реформиращите“ и липса на желание да се проучат и решат реалните проблеми в системата и да се повиши ефективността.
А какво не успя да реформира?
Може да е изненадващо, но съгласно нашите разбирания, реформа в МВР не е имало в последните 34 години. Ставали сме свидетели на преструктурирания, механични извеждания и други експерименти, но не и реформи. За съжаление, това, което не успя да се промени в разбиранията и оценката на политиците и хората, заемащи управленски позиции в държавата, е необходимостта за цялостна промяна в подхода за реформа в МВР. Въпреки смяната на поколенията, въпреки промяната на политическия контекст и среда, подходът към реформите и политиките за сигурност е архаичен.
Все още се смята, че гражданите нямат място в политиките за сигурност, не само защото не разбират, но и защото са заплаха за обществения ред. Все още не се разбира необходимостта от приемане на стратегия за обществен ред и сигурност. Или може би се разбира, но няма желание за това, защото когато имаш стратегия, гражданите имат инструменти да проследяват промените, това което е свършено и не е свършено, и да питат.
Все още МВР е затворена система, а опитите ни да проследим какви са и къде отиват средствата от наложени глоби и санкции от МВР са отчайващо неуспешни. Все още половината от данните, важни за нас и системата, не се събират или са служебна тайна. Все още няма перфективни политики за превенция и индикатори за измерване на превантивната работа на служителите. За съжаление МВР само претендира да е в 2023 г., но по отношение на подготовката на управленските кадри, отношението към гражданите и демократизирането на ведомството е на ниво 1990 г.
Кои са най-важните задачи, с които трябва да започне работа МВР през 2024 година?
В МВР трябва да има коренно нов подход на планиране на бюджет и политики за сигурност и те да са съобразени с реалните потребности на гражданите. Трябва да се създаде система за оценка на ефективността на служителите, която да включва и компонента „превенция“, защото това е едно от най-важните неща. Да се започне работа и до края на годината да бъде изготвена стратегия за обществен ред и сигурност, която да е с хоризонт до 2030 г. и благодарение на която ще се създаде дългосрочна визия за политиките за гарантиране на обществения ред и сигурност на българските граждани. Това ще покаже каква е промяната в системата, за която ще се работи през следващите 5 години, независимо от вида и състава на управляващото мнозинство.
Също така това най-вече ще е инструмент, който ще спре експериментите в и със системата и ще намали политическата употреба. Дали ще се случи? Надяваме се и макар да не сме оптимисти, няма да спрем да работим за това, защото това е единственият правилен начин да се гарантира сигурността на българските граждани, да се повиши доверието в институцията МВР и нейните служители и да се създадат инструменти за активно гражданско участие в планирането на политики.
Каква е вашата реакция?
