На 24 декември 1944 г. е учреден Съюз на журналистите в България, който обединява Дружеството на столичните журналисти (основано през 1907 г. ) и Съюза на професионалните провинциални журналисти (основан през 1924 г.).
В бюлетина на БТА четем:
Днес се състояха общите събрания на Дружеството на столичните журналисти и на Съюза на професионалните провинциални журналисти в България
София, 24 декември 1944 г. Общото събрание на Дружеството на столичните журналисти се състоя в аудитория 115 на Агрономическия факултет. То бе открито от председателя от Временното настоятелство на Дружеството на столичните журналисти и председател на Комитета на журналистите при ОФ – Теньо Стоянов. Избрано бе Бюро в състав: председател – пълномощният министър Никола Антонов. Членове: Васил Павурджиев и Петър Тасев. След това бе дадена думата на Теню Стоянов, който направи подробен доклад за дейността на Комитета на журналистите при ОФ на Временното настоятелство на Дружеството на столичните журналисти.
В доклада се отрази ролята на печата през фашистките режими в България; борбата на народните журналисти срещу фашистката пропаганда у нас; участието на Комитета на журналистите при ОФ в антифашисткото въстание от 9 септември и изграждането на новия народен печат. След приемането на някои изменения в устава бяха приети нови действителни и стажант членове на дружеството.
С абсолютно болшинство събранието реши да бъдат изключени за проявена активна фашистка дейност, с която се допринася за поставянето на България пред трета по ред национална катастрофа, завинаги от редовете на дружеството 58 столични журналисти. Изключват се също така за фашистка дейност и други 30 дружествени членове.
Събранието реши с абсолютно болшинство Дружеството на столичните журналисти да се обедини със Съюза на професионалните провинциалните журналисти в един-единствен съюз в България.
***
По същото време се състоя и Общото събрание на Съюза на професионалните провинциални журналисти в Съюзния дом, което бе открито от председателя на съюза Св. Ловджиев. Събранието при абсолютно болшинство взе решение Съюзът на професионалните провинциални журналисти да се обедини с Дружеството на столичните журналисти в единен Съюз на журналистите в България.
Днес следобед в 4 ч. се състоя историческото съвместно заседание на Общото събрание на Дружеството на столичните журналисти и Общото събрание на Съюза на професионалните провинциални журналисти. Заседанието бе открито от председателя на Комитета на журналистите при ОФ Теньо Стоянов. Избрано бе Бюро в състав: председател – пълномощният министър Никола Антонов, и членове Теньо Стоянов и Св. Ловджиев. От името на столичните и на провинциалните журналисти бяха направени декларации, в които се изрази общата воля на българските журналисти за обединение в Общ народен съюз на журналистите в България.
Според новия устав общата организация е: „Съюзът на журналистите в България е професионална, обществена, културно-просветна, взаимоспомагателна и благотворителна организация“.
Избран бе Управителен съвет на Общия съюз на журналистите в България, както следва: Петко Пенчев, Св. Ловджиев, Борис Николов, Петко Тихолов, Теньо Стоянов, Иван Димитров, Стойне Кръстев, Ст. Нейков, Трайчо Доброславски, Владимир Топенчаров, Ст. Симов. Подгласници: Сл. Васев, Спас Молешков, Георги Н. Димитров., Борис Кючуков. Проверителен съвет: Ст. Василев, Вл. Балючев, К. Кацаров. Подгласници: М. Танев, Влахов, Богдан Веселинов.
За почетен председател на Съюза събранието реши да се провъзгласи регентът Тодор Павлов.
След събранието първият Управителен съвет на Съюза на журналистите в България има заседание, на което се конституира, както следва: председател Петко Пенчев, подпредседатели: Св. Ловджиев, Борис Николов и Петко Тихолов, главен секретар Теньо Стоянов, административен секретар Ив. Димитров, касиер Стойна Кръстева, съветници: Владимир Топенчаров, Трайчо Доброславски, Стефан Симов и Стоян Нейков, Проверителен съвет: председател Ст. Василев и членове: Вл. Балючев и К. Кацаров.
Четири години по-късно, на 26 май 1948 г., Съюзът на журналистите, Съюзът на периодичния печат и Дружеството на журналистите се обединяват в единна обществена, културно-просветна и професионална организация на работниците от печата и се създава единен Съюз на журналистите в България.
БТА съобщава за обединението на трите организации:
София, 26 май 1948 г. Днес преди обед в салона на Народния кинотеатър се състоя тържествено събрание, на което бе обявено сливането на трите организации на работниците по печата: Съюза на журналистите в България, Съюза на периодичния печат и Дружеството на българските публицисти. Събранието бе открито от директора на печата Владимир Топенчаров, помощник-министър на външните работи, който обяви постигането на пълното единство между всички сили на нашия ежедневен и периодичен печат и пълното обединение на съществуващите досега три организации в една единна организация, в един единен съюз.
В словото си Владимир Топенчаров казва:
„Единството се изгражда върху базата на пълно равноправие на всички членове на съюза при зачитане на всички техни организационни права, участието им в обществени и организационни инициативи, както и на техния организационен стаж. В съюза ще участват на равни начала, както редакторите, помощник-редакторите, репортерите и останалият редакционен персонал, зает на постоянна работа във вестници и списания, така също и всички активни сътрудници, които участват в печата със своя публицистичен труд.
Както досегашните три организации, така и единната организация на работниците по печата ще представлява една обществена, културно-просветна, взаимоспомагателна и професионална организация, изградена върху принципа на демократичното зачитане на равни права за всички нейни членове и осигуряване на техните професионални интереси.
Званието журналист е високо почетно звание и мнозина желаят да се кичат е него. Но званието журналист не може да бъде формално звание. То не може да бъде давано случайно и безкритично. Званието журналист е свързано със сериозни и големи обществени отговорности. С влизането си в съюза всеки един от нас поема сериозното и отговорно обществено задължение да служи активно с перото за осъществяване на великите задачи, поставени пред нашия народ, да служи честно, предано, безкористно.
Обединението на дейците в печата не трябва да остане само един организационен акт и едно тържествено събитие в историята на българската журналистика. Обединението ще трябва да се последва от значително подобрение на нашия печат, от повишаване на неговата идейна и политическа чистота, на неговото техническо равнище, от пълно скъсване с известни остатъци на някои булевардни и сензационни методи на работа, обединението ще трябва да се последва от още по-пълно и непосредствено насочване на нашия печат към актуалните и жизнени въпроси на нашия народ, към задачите на социалистическото строителство на нашата страна, към още по-страстната защита на нашата родина, на нейната независимост, към защита на мира, демокрацията и международното сътрудничество….“
В края на 1950 г. Съюзът на журналистите преустановява своето самостоятелно съществуване и се влива в обединения Профсъюз на работниците от просветата, печата и политико-обществените учреждения. На мястото на Съюза на журналистите в България се създава Централен дом на журналистите, който продължава своята дейност до 12 юни 1955 г. Тогава е учреден Съюз на българските журналисти като продължител на предходните журналистически организации. Приет е Устав на организацията и е избран Управителен съвет начело с акад. Владимир Топенчаров.
/МГ/
Каква е вашата реакция?
