Българският Червен кръст (БЧК) отбелязва днес 145 години от създаването на организацията. На тържествената церемония ще присъства държавният глава Румен Радев.
Още през 1878 г. в Княжество България и в Източна Румелия се учредяват първите червенокръстки дружества. В София е създадено Софийско областно дружество за подпомагане на болни и ранени, чийто председател е софийският митрополит Милетий. В дружеството се включват и работят видни граждани на София, начело с губернатора на областта Пьотър Владимирович Алабин. В края на същата година е учредено сливенското дружество на Червения кръст под председателството на митрополит Серафим. Уставът му е утвърден от княз Дондуков-Корсаков – главен губернатор на Източна Румелия.
Веднага след Съединението на България, на 20 септември 1885 г. е създадена и Националната организация, чийто председател е митрополит Климент. Тя е утвърдена с официален указ на първия български княз Александър Батенберг, който взема червенокръстката организация под свое покровителство. Организацията е призната и от Международния комитет на Червения кръст в Женева с писмо от 20 октомври 1885 г.
От учредяването си досега Българският Червен кръст има 15 председатели – митрополит Милетий, митрополит Серафим, митрополит Климент (Васил Друмев), д-р Пантелей Минчович, д-р Панайот Жечев, д-р Георги Сарафов, Иван Евстатиев Гешов, проф. д-р Стоян Данев, проф. д-р Васил Моллов, проф. д-р Димитър Ораховац, д-р Любен Рачев, д-р Петър Коларов, д-р Кирил Игнатов, проф. д-р Стоян Саев и магистър фармацевт Христо Григоров. Традицията короновани особи да покровителстват организацията е запазена по време на династията на царя. Царица Елеонора – втората съпруга на цар Фердинанд, и царица Йоанна – съпруга на цар Борис Трети, играят важна роля в това отношение. Цар Борис Трети е върховният патрон на Българския Червен кръст в периода 1918 – 1943 г.
Българският Червен кръст има значителен принос за формирането и първите стъпки на българската обществена здравна система. Организацията построява и много болници в София, Плевен, Хасково, Бургас и др., изгражда и ръководи повече от 40 години болницата “Червен Кръст”, която днес е едно от най-модерните и авторитетни държавни лечебни заведения – болница „Пирогов“. Към лечебното заведение през 1900 г. е открито и първото училище за милосърдни сестри.
В своята многогодишна история Българският Червен кръст играе важна роля в организирането и оказването на медицинска помощ по време на войните, които България води за национално обединение. Организацията провежда многобройни здравни курсове за обучението на самарянки и милосърдни сестри, които полагат грижи за болните и ранените войници и офицери на фронта и в тила.
Най-големите изпитания за организацията в мирно време са земетресението през 1928 г. и бежанската вълна от Беломорието и Одринска Тракия, с които българските червенокръстци се справят блестящо и успяват да спасят от глад и мизерия хиляди хора, мобилизирайки своите собствени ресурси и помощта на десетки други чуждестранни червенокръстки организации.
БЧК организира обучението и на медицинския персонал за клоновете си, както и медицински сестри в помощ на селското стопанство и промишлените предприятия. Организацията е инициатор и създател на санитарната авиация и спешната помощ в България, както и на организираното безвъзмездно и доброволно кръводаряване. Основна грижа на националната организация винаги е било детското здраве. За българските деца БЧК създава много центрове за здравни консултации, млечни кухни, летовища, ученически трапезарии. Приносът на Българския Червен кръст в борбата с туберкулозата е значителен. През 20-те и 30-те години на миналия век местните клонове, с подкрепата на централното ръководство, построяват в Пловдив, Русе и други градове павилиони за деца и възрастни, болни от туберкулоза.
Българският Червен кръст многократно оказва помощ на редица страни. В Русия са изпратени две медицински бригади – по време на Руско-японската война и Първата световна война. Той организира санитарни влакове и болница на Източния фронт по време на първата фаза на Втората световна война. Войната срещу нацистка Германия още веднъж доказва готовността на националната организация да работи при екстремни условия, като бъде вярна на хуманитарните си принципи. В по-ново време БЧК мобилизира обществеността в страната и осъществява многобройни хуманитарни акции в подкрепа на пострадалите от природни бедствия и военни конфликти в над 40 държави.
Държавата винаги е подкрепяла Българския Червен кръст и многократно е демонстрирала уважение и признание към огромния му принос в хуманитарната област.
През 1863 г. в Женева се провежда заседание на частен комитет, учреден от Анри Дюнан и още четирима видни жители на града – Густав Моание, ген. Гийом-Анри Дюфур, д-р Луи Апиа и д-р Теодор Моноар. Наречен е Комитет на петимата. По инициатива на този комитет през същата година се организира конгрес на представителите на 16 държави. Форумът препоръчва създаването на национални дружества за оказване на помощ и отправя призив към правителствата да подкрепят тези организации. Конгресът одобрява идеята да бъде признавана за неприкосновена от воюващите страни територията на лазаретите, където са настанени ранени и действа военен санитарен персонал. Предлага се да бъде утвърден общ отличителен знак за закрила на хора и имущество по време на военни конфликти.
На следващата година Федералният съвет на Швейцария организира в Женева дипломатическа конференция на пълномощници от 16 страни, която изработва „Женевската конвенция за облекчаване участта на ранените в армиите на бойното поле”, подписана на 22 август и ратифицирана през следващите години от почти всички европейски държави. Конвенцията постановява, че ранените или болните членове на въоръжените сили трябва да бъдат подпомагани и да им се оказват грижи, без каквото и да било неблагоприятно разграничаване и независимо към коя страна принадлежат. Документът утвърждава неутралитета на медицинските действия по време на конфликт, които по своята същност не са израз на подкрепа за нито една от воюващите страни, и регламентира зачитането от воюващите сили на медицинския персонал, територията на заведенията и оборудването им. Решено е те да бъдат обозначавани с отличителна емблема – червен кръст на бял фон.
Каква е вашата реакция?
