„Веднъж един много богат човек завел сина си на село, за да му покаже какво е бедност. Двамата прекарали няколко дни във фермата на едно много бедно семейство.
– Видя ли колко бедни могат да бъдат хората? – попитал бащата, след като се завърнали у дома.
Синът отговорил:
– Аз видях, че ние имаме едно куче, а те имат четири.
Ние имаме басейн в средата на градината, а те имат рекичка, която няма край.
Ние имаме телевизор, а те – разкази и приказки, които продължават цяла вечер.
В нашата градина нощем светят фенери, а в техния двор звездите ярко блестят по цели нощи.
Ние имаме голям двор, а те – целият хоризонт.
Ние имаме един парцел земя, на която живеем, а те имат безкрайни полета, които не могат да обхванат с един поглед.
Ние имаме високи стени около къщата ни, за да се чувстваме защитени, а те имат съседи, с които са приятели.
Ние купуваме храната, а те си я отглеждат сами.
Бащата на момчето останал вцепенен. Тогава синът му добавил:
– Татко, аз мисля, че не те, а ние сме истински бедните!“
ИМА НЕЩА , КОИТО НЕ МОГАТ ДА СЕ КУПЯТ… И ДО КОИТО НЕ СЕ СТИГА С БЪРЗАНЕ , ПРАВЕНЕ И МИСЛЕНЕ!… ТАМ, МОЖЕ ДА СЕ СТИГНЕ САМО СЪС СЪРЦЕ!
Каква е вашата реакция?
