Максим МОМЧИЛОВ
В началото бе Словото, тези думи от Библията казват по оригинален начин, че няма по-голяма ценност от словото. То е символ на човешката духовност.Съществувало е преди да се сътвори светът. В новата книга на Павел Павлов обаче ще пресътворим не целия свят, а развитието и обогатяването на историята на село Горно Ябълкво. Ще перифразираме и Словото в Рода, защото Родът е началото на Горно Ябълково.
Така, както съм ги видял и почувствал , когато ги срещнах в селото, и извън него, това са първите думи на автора Павел Павлов, които са продължение от първата книга “История на село Горно Ябълково-от траките до наши дни”.
Ако погледнем, което и да е родословно дърво на Горно Ябълково, ще видим как родът постепенно преминава от малък и след това прелива в големия род на селската общност.Поколение след поколение част от тях са се пръснали навсякъде – повечето в няколко определении родове в града, но и къде ли не по света.
Затова и родовите послания трябва да се предават не само на рода, но и на всички. Това предаване на посланията ще заздрави родовата памет, защото много от рода ще започнат да се търсят и ще се намерят; други ще се възхитят от великото, смисленото, истинското; трети ще започнат да издирват своя си род и така ще се усилят, а с това – и общността си. Именно това са родовите послания от Павел Павлов. Те идват от миналото, плътно един до друг, изпълнили целия път. Ходът им е равномерен, така както тече Времето и вървят към бъдещето.
Аз също бих потвърдил казаното от автора: да, родовата памет не е просто понятие. Тя е реален живот, тясно свързан с тяхния живот и чрез него – с нашето съвремие, и с нашето бъдеще. А според мен, родовите и краеведските послания на Павел Павлов ще бъдат винаги четени и слушани с особено внимание.
В селото има хора и неща, които ме задължават да ги напиша в тази книга, пише авторът. Ако прочетете книгата, ще видите, че нейният автор не крие своята плътна привързаност към невидимата свързваща нишка между миналото, настоящето и бъдещето.
Изложението на текста е съпоставено с други показатели от горноябълковата действителност и поради това е убедително.По този начин топографията, размерите, площите на Горно Ябълково се вграждат в една история , която четем едновременно като история на мястото, околията, окръга, страната, чужбина.
Пред очите на читателя може да прочетете за: Чакръкчията, Калтаманката, Драгинко, Гърнетата, Пиздрованката, Берданата, Гаргата, Поповата щерка, Митра певицата, Комшията, Маджурято, Кметът, Дзурката, Шампионът, Вършачката,на героите от войните, Младите. Вписани са и завършилите с висше образование и с полувисше образование, с песните на селото, алмалийските срещи.
В предишната книга написах, кой е Павел Павлов? Кой е Павел все пак? Той е от онази особена порода хора,които са сред нас, но не ги забелязваме.Те самите правят така, че да не бъдат забелязани.Предпочитат да работят тихо, носейки кръста на родолюбието,без да вдигат излишен шум.
В днешното оскъдно на духовност време,на мнозина не е лесно,особенно на тези,на които не е безразлична духовността и нейната пречистваща сила,независимо от професията, която упражняват.
Убеден съм, че както след първата, така и през втората книга, ще се намерят историци, етнографи и краеведи, които ще я прецизират, разширят и допълнят. А тази книга трябва да се прочете и осмисли от повече хора за съхранена и препредадена чрез родовата памет.
Но и нали, всеки от нас носи отговорността да пази родовата си памет, да я чува, и да я предава на следващите поколения.
Каква е вашата реакция?
