Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път…
В инициативата „Европейска нощ на учените 2023“, която започва днес под мотото „Науката и иновациите са ключ към желаното бъдеще“, ще има различни научни събития в София, Пловдив, Русе, Бургас, Стара Загора, Хасково, Ямбол, Габрово, Силистра, Видин, Разград и Тараклия (Молдова). Инициативата е финансирана от Европейския съюз по дейностите „Мария Склодовска-Кюри“ на програмата „Хоризонт Европа“, обявиха преди дни в Националния пресклуб на БТА от Центъра за технологии на информационното общество към Софийския университет (СУ) „Св. Климент Охридски“.
Науката и иновациите са основни двигатели на съвременното общество, отбелязаха организаторите и допълниха, че в Европейския съюз се обръща особено внимание на изследователите и иноваторите, като създатели на нови знания и технологии, както и на привличането на таланти в математиката, природните и инженерните науки. Затова от 2006 г. досега ежегодно се финансира организирането на Европейска нощ на учените в цяла Европа, която се стреми да приближи учените до широката общественост и да увеличи осведомеността за научните и иновационни дейности върху ежедневието на хората, което да привлече младите хора към научна кариера.
През 2023 г. мотото на Европейската нощ на учените е „Науката и иновациите са ключ към желаното бъдеще“. Особено внимание се обръща по време на събитията на ролята на науката и иновациите за прехода към зелена и дигитална икономика в Европа. Затова в събитията ще се акцентира върху научните резултати на Центровете за върхови постижения (УНИТе, GATE, ИКТ, PlantaSYS), в които партньорите участват.
Д-р Албена Антонова от Софийския университет обясни тогава, че целта на инициативата, която се организира от 2006 г., е не само повод да се отворят университетите в цялата страна, но и да се организира празник на науката, на който да присъстват децата, учениците, учителите, за да се докоснат до учените и до техните постижения в лабораториите. Най-важният акцент е детската програма, като ще бъдат отворени музеите и аудиториите на Софийския университет. В София програмата в Ректората ще е свързана с честването на 135 години от създаването на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. В Европейската нощ на учените ще се включат докторанти и учени от други европейски страни в рамките на проекта Transform 4 Europe (T4EU).
Българската академия на науките ще представи научноприложни разработки в Ларгото, в София, ще има и кабинети за любопитство. Учениците ще може да участват в забавни и в образователни експерименти. Институтите на БАН са подготвили много интересни експерименти, а Институтът по роботика ще представи няколко робота – обучителни роботи и хуманоиден робот, каза Марин Пандев – директор на Единния център за иновации към БАН. Той добави, че по темите за енергийна ефективност и дигитализация ще бъдат представени приложни разработки. Ще има и експерименти с батерии, и с производство на водород от възобновяеми енергийни източници. Ще бъдат представени и няколко Центрове за върхови постижения. Ще има и щанд на Института по математика и информатика към БАН.
С програма ще участва и Регионалният исторически музей, който заедно с Историческия факултет на СУ, ще представи различни интересни лекции.
Заместник-деканът на Физическия факултет на Софийския университет доц. Владимир Божилов отбеляза, че Европейската нощ на учените е инициатива, която се случва едновременно в стотици градове в Европа, а България почти две десетилетия участва в нея. Той каза, че през тази година се отбелязва 135-годишнината на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, също така Физическият факултет празнува 135 „Физика“ в СУ и 60 години като самостоятелно звено. Затова целият екип на Физическия факултет се включва традиционно в Европейската нощ на учените, като сме подготвили програма, насочена към това да се обясни защо физиката е една от най-добрите възможности за кариерно развитие, каза доц. Божилов.
Той уточни, че ще има и щандове с различни демонстрации във фоайето на Физическия факултет. Посетителите ще могат да разберат как се прави прогнозата за времето, както и какво е метеорологичното време. Ще има и форум, който ще свързва науката, музиката и поезията. Един от основателите на този форум, наречен „Грация и гравитация“, е доц. Петко Недялков – преподавател във Физическия факултет на Софийския университет.
Пенка Лазарова – от Съюза на физиците в България, припомни, че първата нощ на учените през 2006 г. се е състояла във Физическия факултет на Софийския университет.
През тази година бе подготвена изложбата „Лица в науката“, посветена на 135-годишнината на Софийския университет, в която се представя научният принос на 18 бележити университетски преподаватели – хуманитаристи. Това са историци, филолози, педагози и философи, като за тях има кратки биографични бележки за апостолската, преподавателската, изследователската и обществената им дейност, обясни Лазарова.
Студенти, докторанти и преподаватели от различни институции из цялата страна ще се включат в представянето на практическата и теоретичната дейност, свързани с техните изследвания. Тазгодишното издание се организира със съдействието на част от големите научни проекти в страната, включително с Центъра за върхови постижения УНИТЕ, с проекта алианс Transform4Europe, включващ десет европейски университета, стремящи се да създадат единна образователна структура, част от който е Софийският университет „Св. Климент Охридски“, с проекта SUMMIT, който е финансиран от Националния план за възстановяване и устойчивост, със съдействието на ЕС- Next Generation.
Каква е вашата реакция?
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. На 1 април 2013-та година, 169 години след началото на първото издание на списание „Любословие”, поставяме началото на неговото онлайн издание