Реших да напиша кратка статия по въпроса, защото се оказа, че същността на този въпрос много трудно се обяснява вербално на ядосани пенсионери, които не искат да слушат.
Тъй като в момента пътувам по три-четири пъти в седмицата в посока Пловдив-София (сутрин) и София-Пловдив (вечер), виждам, че във влаковете, които се композират в София (тоест, които тръгват от там), все повече се увеличава броят на хората, които си купуват запазени места, но после не могат да ги намерят във влака. Дълго се чудят къде са, питат кондукторите, който също обикновено не могат да им помогнат. Защо се получава така?
Въпросът има два пласта. От едната страна са хората, които независимо от обстоятелствата искат да си намерят запазените места, без да се интересуват каква е причината за тяхната липса. От другата страна е истинската причина за липсата на тези места и как да бъде решен проблемът. Изглежда за повечето хора е много по-належащо да се оплакват и да псуват българските железници, отколкото да разберат какъв точно е проблемът и да го решат. А решението не е никак трудно, стига да се зададе правилният въпрос.
Аз лично се опитах да обясня на един дядо защо не може да си намери мястото, но той започна грубо да ми се репчи „да не съм философствал много, че нищо не съм разбирал и че няма нужда да му обяснявам нищо“. Ето това е да имаш болно Его на невежа, но да си го стискаш с любов. „Разбиращият“ дядо, който не можеше да си намери мястото, изобщо не се интересуваше защо се е получило така- просто си искаше мястото. Това е. Очевидно смяташе, че му се полага по рождение, че понеже си е плащал данъците (евентуално), когато търси конкретно място, то трябва да му бъде предоставено, нeзависимо дали има такова.
Сега накратко да обясня какъв точно е проблемът. В момента влаковете в България използват поне 7-8 различни вагони, в които местата са разположени и номерирани по съвсем различен начин. Имаме купета с по осем места- ако вземем за пример местата от 20 до 30, то два от номерата няма да присъстват в купето, както и във всяко от следващите. Имаме купета и с по шест места, където четири от номерата ще липсват. Имаме общи вагони с множество седалки без никакви номера. Имаме общи вагони с много седалки, които включват всеки номер последователно и имаме общи вагони с много места, където номерацията включва по-голяма част от числата, но не всичките.
Трябва ли обаче да почнем веднага да обвиняваме касиерките на билетните гишета за проблема? Не, защото не са стартирали те процеса. Те само поддържат проблема, най-вероятно без дори да знаят за него. Жените, които продават билетите, имат електронна програма, където отбелязват запазените места. Тя е направена за определен вид вагони. Само че вагоните, които се композират на влаковете са различни от тези, които са в софтуера на билетните гишета (освен това на един влак се поставят различни видове вагони) и съответно голяма част от номерата на запазените места липсват. Не съществуват. Целия влак да пребродиш, няма да ги намериш. Затова след като веднъж ми дадоха запазено място (без да съм искал) за номер, който не съществуваше във влака и разбрах причината за това, спрях да си купувам запазено място (дори за влакове уж със задължително запазено място), когато си вземам билет от София или Пловдив. Специално казвам, че искам билет без запазено място. В момента хората, които не могат да си намерят местата, сядат където намерят. Затова, за да не се нервирате излишно, просто спрете да си харчите излишно парите, не си вземайте запазено място и пак си сядайте където намерите.
За да се реши този проблем по принцип има два основни варианта. Единият е да се използват за всеки влак едни и същи вагони, а разположението на техните номера да е вкарано коректно в електронната система и чак тогава да се отбелязват запазените места. Другият вариант е доста по-сложен и като знаем каква е организацията в БДЖ е леко неосъществим. Той е в софтуера да има конфигурация на всички видове вагони и при всеки влак да се казва от кой вид вагон по колко броя има и на кое място в композицията са разположени, за да могат билетните касиери реално да отбелязват запазените места в конкретния вид вагон и да не продават несъществуващи номера.
Въпросът е дали някой от организационния екип на БДЖ ще иска да си свърши работата или ще продължаваме да го караме по същия начин? А може би и там отсъства лидер с реални организационни умения за справяне с проблеми, както и в цялата ни държава.
Каква е вашата реакция?
