Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път…
Министърът на земеделието и храните Кирил Вътев отправи покана за среща с представителите на инициативния комитет за провеждане на общонационален земеделски протест, съобщиха от аграрното министерство.
Той информира, че след задълбочено обсъждане в Министерския съвет на декларацията от Инициативния комитет за провеждане на общонационален протест с вх.№ 08.00 – 408/15.09.2023 г., формулираните искания в 5 точки са удовлетворени. Необходимо е заедно с протестиращите да бъдат прецизирани количествата и продуктите в т.1.
В писмото си към протестиращите Вътев подчертава, че се познават от много години и заедно са отстоявали интересите си на производители на българска храна. „Трудно приех поканата да поема отговорността на министър на земеделието и храните, защото ясно отчитам натрупаните от десетилетия проблеми в земеделието у нас, сложната политическа и икономическа криза, в която се намираме. Децата ми, които познавате и са в производството сред вас и сега, бяха категорично против. Въпреки това приех с надеждата, че познавайки добре проблемите на агрохранителната верига, заедно с вас ще можем да ги решаваме. Никога не съм се плашил от трудностите, винаги съм се борил за тяхното преодоляване, без да ги заобикалям“, обръща се министърът към бранша.
Той посочва обаче, че „никога не сме били в толкова сложна ситуация като днешната“ – последствия от ковид пандемия, война в Украйна, инфлация, пазарна несигурност, крехка вътрешно-политическа обстановка.
Вътев заявява, че след три месеца неспирни и безкористни усилия на кабинета от министри без политически опит се е постигнало много и са реанимирани много процеси, без „умелото им хиперболизиране от политически опит“.
Министърът припомня, че България е на стъпка от приемането в Шенгенското пространство и еврозоната – там, където е привлекателно за много емигранти, включително и наши сънародници.
„Да, нашият водещ проблем е отпадането на забраната за внос на земеделска продукция от Украйна. Нашата продукция, произведена тук, в България, по всички европейски стандарти, е застрашена от дъмпинг. Солидарността ни с Украйна е очевидна, продължава и няма да спре. Единственото, което искаме, е да бъде защитен икономическият интерес на българските производители на храна толкова, колкото и здравето на българските потребители“, коментира Вътев.
По думите му кабинетът на акад. Николай Денков и Мария Габриел не спира и сега да отстоява националния интерес.
Аграрният министър заявява, че като част от този кабинет няма да допусне да бъдат ощетени българските земеделски производители и потребители.
Той казва, че още в нощта на 15 срещу 16 септември, след решението на ЕК да отпадне забраната за внос от Украйна, са проведени серия от разговори, които продължават и сега.
„Настояваме Украйна да задържи износа към България до пълното уточняване на стоките, количествата и механизмите за лицензионни режими“, подчертава Вътев, допълвайки, че уточняването на детайли по гореизложеното не може да бъде извършено правилно без участието на браншовите организации от аграрния сектор.
Министърът отправя покана към избрани от Инициативния комитет представители по всяко време на среща в ресорното ведомство за детайлното изработване на българската позиция в защита на икономическите интереси на българските земеделски производители.
Тази сутрин в цялата страна започна протест на земеделските производители, като бяха блокирани повече от 40 важни пътни точки и гранични пунктове. Утре протестът ще се насочи към София.
Протестиращите имат пет основни искания към управляващите.
На първо място това е продължаване на забраната за внос на слънчоглед, пшеница, царевица и рапица от Украйна и въвеждане на забрана за внос на нерафинирано олио, пресни и замразени плодове и зеленчуци, мляко и млечни продукти, месо и месни продукти, живи животни, мед и пчелни продукти от Украйна, както и завишаване на контрола на произхода, качеството и безопасността на вноса на селскостопански продукти в страната.
Земеделската общност настоява също за изплащане към земеделските производители до 30 септември т.г. на пълния размер на компенсациите за повишените разходи за производство вследствие на войната в Украйна и отпадане на тавана на помощта, както и за незабавно изплащане на държавната помощ за компенсиране на земеделските производители със 100 процента пропаднали площи.
Сред исканията е и осигуряване на необходимите средства за пренотифициране на съществуващи държавни помощи и за нови държавни помощи, включително за минимални помощи „де минимис“ за производителите на грозде, картофи, малини, оранжерийна продукция и тютюн и за животновъдите и производителите на пчелен мед.
Инициативният комитет поставя като искане и облекчаването на условията по интервенциите по Стратегическия план на Общата селскостопанска политика (ОСП) с оглед доказване на произведената продукция по интервенциите за обвързано с производството подпомагане. В приетата декларация се настоява за изплащане на държавната помощ за производители със 100 процента пропаднали площи и за нови размери на помощите за инвестиции и за „де минимис“.
Каква е вашата реакция?
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. На 1 април 2013-та година, 169 години след началото на първото издание на списание „Любословие”, поставяме началото на неговото онлайн издание