Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път…
На 14 септември 2023 г. се навършват 130 години от рождението на акад. Даки Йорданов, създател на Университетската ботаническа градина в град Балчик и едно от светилата в българската ботаника и биология, съобщи пресцентърът на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Акад. Даки Йорданов е учен с над 50-годишна преподавателска кариера в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Той е дългогодишен ръководител на катедрата „Ботаника“ в Биологическия факултет (1951-1965 г.) и е ректор на Университета в периода 1956-1962 г. Член-учредител и председател е на Българското ботаническо дружество.
Автор е на над 120 научни труда и работи усилено в областта на таксономията на растенията, флористиката, растителната география, геоботаниката, екологията на растенията, растителните ресурси и палеоботаниката. Негова заслуга е създаването на секцията „Палеоботаника“ в Института по ботаника към БАН. Главен редактор е на седем тома от 11-томната монография „Флора на Република България“.
В знак на признателност и уважение към флористичното дело на акад. Даки Йорданов на негово име са наречени няколко нови за науката растения. Едно от тях е Brassica nivalis subsp. jordanoffii – Пиринско зеле.
Акад. Даки Йорданов е в основата на създаването и на Университетската ботаническа градина в град Балчик. През 1955 г. министърът на културата Рубен Аврамов издава заповед за създаване на Ботаническа градина към Софийския университет на територията на почивната станция на Министерството на културата (бивша лятна резиденция на румънската кралица в град Балчик). Като ректор на Софийския университет, акад. Даки Йорданов приема с ентусиазъм и отговорност мисията да рефункционализира обекта и от територия, на която се среща предимно рудерална (плевелна) растителност, да я превърне в градина със специално предназначение и широк обществен достъп – Ботаническа градина.
Днес, 68 години по-късно, Университетската ботаническа градина в град Балчик, като част от Университетските ботанически градини (София, Варна и Балчик) към Софийския университет „Св. Климент Охридски“, е член на Световния съвет на ботаническите градини (BGCI), на Европейския консорциум на ботаническите градини (EBGC) и на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (ICOMOS).
Определена е за спасителен център за редки и защитени растителни видове по Вашингтонската конвенция (CITES). През 2005 г. е обявена за защитена местност „Ботаническа градина Балчик“ и е носител на орден „Кирил и Методий“ втора степен за нейните заслуги за популяризирането постиженията на биологическата наука.
Университетската ботаническа градина в Балчик обхваща почти 200 декара, като включва Архитектурно-парковия комплекс „Двореца“, градината „Разсадника“, експозиционна оранжерия и естествени хабитати на местна растителност. В парковата част са експонирани растителни колекции от над 700 растителни вида.
В оранжериите се отглеждат над 570 вида топлолюбиви растения, а в експозиционната оранжерия – почти 3700 вида, подвида и култивирани кактуси и други сукуленти, от които повече 1500 вида са в списъка по CITES.
Ботаническата градина в Балчик експонира в парковата си част сезонни колекции от тревисти цъфтящи и листнодекоративни видове, които се подменят три пъти годишно (пролет, лято, есен).
Особен интерес у посетителите представлява колекцията от пролетно цъфтящи луковични растения, в която ежегодно се представят над 80 сорта лалета. През 2022 г. екип специалисти на Университетските ботанически градини подготви и отпечата специално издание, с цел представяне и популяризиране на колекциите от луковични растения – книгата „Лалето – Ботаническо ръководство“.
За да почете 130-годишнината от рождението на своя създател, Университетска ботаническа градина в Балчик купи през 2023 г. единствения маслен портрет на акад. Даки Йорданов, рисуван около 1970 г. от известния български художник Коста Петров (1894-1973 г.).
„Основното е да обикнеш избраното от теб и да го следваш неотклонно, да гориш с него, дори, ако трябва да го изгориш, да живееш със съзнанието, че трябва да бъдеш полезен“, казва акад. Даки Йорданов.
Каква е вашата реакция?
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. На 1 април 2013-та година, 169 години след началото на първото издание на списание „Любословие”, поставяме началото на неговото онлайн издание