Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път…
Депутатите обсъждат проект на решение за работата на Народното събрание през септември – октомври т. г. Точката беше включена допълнително в дневния ред по предложение на заместник-председателя на парламента Никола Минчев, който председателства заседанието. Той обясни, че проектът е обсъждан на председателски съвет във връзка с предизборната кампания за местния вот.
Предлага се Народното събрание да заседава на 18 и 19 септември, на 25 и 26 септември и на 2 и 3 октомври т.г., а пленарни заседания да не се провеждат от 11 до 13 октомври включително, от 18 до 20 октомври включително и от 25 до 27 октомври включително.
По това време се провеждат заседания на парламентарните комисии. На народните представители се признават само транспортни разходи, направени за участия в пленарни заседания и заседания на парламентарните комисии.
Заместник-председателят на ПГ на „БСП за България“ Георги Свиленски коментира, че се очаквало някакъв тип подобно решение, но не е очаквал, че чак такава смелост ще има управляващото мнозинство да предложи един месец българският парламент да не работи, при положение, че се обяснява колко закони трябва да бъдат приети. Сега с лекота управляващото мнозинство предлага шест дни да работим допълнително, а 16 да почиваме, посочи той. Не знам защо не предложите парламентът да не заседава до края на годината, за да имате спокойствие, за да няма кой да ви казва грешките и да прави предложения, когато се съберете, било то в кабинет или в манастир, оттам да управлявате държавата, коментира Свиленски.
Председателят на ПГ на „Има такъв народ“ Тошко Йорданов коментира, че с днешното предложение, което прави сглобката, само ще затвърди мнението, че основната цел е властта, а не благоденствието на хората. В момента ще си гласувате една ваканция, за „да се юрнете“ да правите политическа пропаганда със съмнителния си авторитет на депутати по места, каза той.
Преди обсъждането на проекторешението за работата на Народното събрание по време на предизборната кампания, депутатите направиха промени в ръководството и състава на парламентарни комисии.
Каква е вашата реакция?
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. На 1 април 2013-та година, 169 години след началото на първото издание на списание „Любословие”, поставяме началото на неговото онлайн издание