Делът на временните работници варира значително в различните страни, като средиземноморските държави членки отбелязват едни от най-високите проценти, заедно с Полша и Нидерландия. В същото време срочните договори се срещат най-малко в Източна Европа, например в балтийските страни, България и Румъния. Това са изводите от новия доклад на Eurofound „Обществени последици от нестабилността на пазара на труда“.
Работещите на временни договори или без официален договор са по-малко доволни от функционирането на демокрацията в тяхната страна, както и тези, които изпитват дали ще запазят работата си. Те са по-малко склонни да гласуват на избори и също така е по-малко вероятно да участват в демонстрации. Като цяло докладът констатира, че непостоянните договори, неформалната работа и несигурните работни места са свързани с отрицателни резултати, когато става дума за социално изключване и доверие, докато несигурността на работното място е допълнително свързана с по-лошо благосъстояние.
Докладът отбелязва, че в годините на възстановяване след Голямата рецесия временната заетост е била сравнително висока, достигайки връх от близо 16% от заетостта в ЕС през 2017 г., като най-често се използват краткосрочни договори за срок по-малък от 6 месеца. Оттогава делът на временните договори е намалял, отчасти защото много временни работници са загубили работата си по време на пандемията от COVID-19.
Временната заетост преобладава в няколко държави-членки на ЕС по различни причини. Хърватия, Кипър, Италия, Португалия и Испания, например, разчитат в голяма степен на сезонна заетост в туристическата индустрия, докато в Нидерландия изпитателните договори са често срещани, а в Германия и Австрия голям дял от временните работници се заемат с чиракуване.
Повече безработни мъже, отколкото жени у нас
Временната работа обикновено е принудителна и най-често се върши от млади хора, мъже и чужди граждани. Докато хората с по-ниско ниво на образование са по-склонни да имат срочни договори, те също са често срещани сред специалистите в областта на образованието и здравеопазването. Временно наетите работници често работят дълги часове, чувстват се недостатъчно заети и е най-вероятно да си търсят друга работа.
Заетите на непълно работно време, от друга страна, е по-вероятно да бъдат жени, като жените са почти три пъти по-склонни да работят на непълно работно време от мъжете. Основната причина, посочена за работа на непълно работно време, са отговорностите за децата и семейството. В няколко държави-членки в средиземноморския регион хората най-често работят на непълен работен ден, защото не могат да си намерят работа на пълен работен ден. Хората, които работят на непълен работен ден, често са наети и на временни договори.
Авторите на доклада отбелязват, че постоянните мерки след пандемията, предприети от правителствата за повишаване на сигурността на работните места за нестандартните работници, стават все по-често срещани и могат да бъдат насърчавани в други държави-членки.
По повод публикуването на доклада, Масимилиано Маскерини, ръководител на отдела за социални политики на Eurofound, каза: „Това проучване е важно, тъй като показва по-широките въздействия на работата и договорните споразумения не само върху отделните работници, но и върху обществото като цяло. Важно е всеки в Европа да чувства, че има дял в обществото, а стабилността на работата, прозрачността и адекватната заетост са важен аспект от това.“
Каква е вашата реакция?
