Днес Църквата отбелязва смъртта на Свети Йоан Кръстител – на този ден е отсечена главата на светеца.
Това е вторият летен празник на християнския светец, който в народния календар се нарича Секновение поради вярването, че на този ден се сече лятото, секат се денят и нощта – стават равни. На Секновение водата и времето започват да застудяват, затова никой не бива да се къпе в реките.
Секновение е смятан за един от най – лошите дни в годината, а забраните които се наложени през деня биват зорко следени, защото от тях зависи благоденствието на хората. Именно това е денят, в който се вярва, че всичко се „сече“ – отсича се и връзката на човека с открития свят. В различните региони на България е познат и с имената Секновенѐ, Обсичане, Иван Обсечен, Свети Иван с отсечената глава, Иван Коприван, Църн свети Йован.
На този ден българската православна църква почита паметта на св. Йоан Предтеча (Кръстител), наказан с отсичане на главата от юдейския цар Ирод Антипа. Названието на празника Иван Коприван идва от поверието, че отрязаната глава на светеца била хвърлена в копривата под дряновите дървета, чиито плодове почервенели от невинно пролятата кръв. Секновение обединява християнския и езическия празник и обичаите, които произтичат от тях в едно тъжно честване.
В православния календар на свети Йоан Кръстител са посветени няколко дни – един зимен, на 7-ми януари и два летни празника – на 24-ти юни и 29-ти август. Заедно трите дни носят идеята за цикличността – време-раждане-живот-смърт. На Еньовден е рождението, на Ивановден е кръщението на Сина Божий от свети Йоан Предтеча, символ на живота, а смъртта е на Секновение.
Вярва се, че това е последният ден, в който всички влечуги и митични същества се прибират в зимните си покои. Самодивите – по планините, а влечугите – в зимните си хралупи. Това е денят в който се пресича или прекъсва връзката на човека с откритите води – къпането в откритите водни басейни не е желателно, тъй като водите стават по – студени и вече са загубили лечебните си сили. След Секновение по земята вече няма нито вредоносни влечуги, нито самодиви и змейове. Всички те се прибират в зимните си домове, докато природата стане по – приветлива за тях.
На Секновение се спазва строг пост. Не се ядат червени плодове и зеленчуци, заради кръвта на Светеца. Не се пие червено вино, а само бяло. Вярва се, че и затова природата е създала бялото грозде и жълтия домат, за да бъдат консумирани на Секновение. В някои краища на България се следи кой ден от седмицата се е паднал на Секновение и през цялата година на този ден не се подхваща никаква работа, за да не се случат нещастия. Също така по време на целия ден жените не шият и не кроят, защото шевиците не стават красиви, а който облече дреха, съшита на Секновение, ще го сполетят само нещастия.
Не се отварят ножици, за да не стоят отворени устата на вълците и мечките. През нощта се палят огньове, за да се изгонят останалите зли сили, а стопаните събират диви плодове за зимнина. През този ден и не бива да се започва нова работа, защото тя няма да върви. Не се подхващат и никакви остри инструменти, защото този, който ги хване може да се пореже. Къщата чийто строеж е започнат, ще остане недовършена или ще опустее, порязаното няма да заздравее лесно. Не се тръгва и на път. Денят е траурен и тъжен, не се чува никаква весела музика, няма веселби, не се играят никакви игри.
Каква е вашата реакция?
