Работодателите по Българското Черноморие продължават и тази година с нескопосано написаните обяви за работа, ниско заплащане и пренебрежително отношение към спасителите. Обявите за търсене на спасители се пишат по един и същ начин вече от десетилетие и това води само до намаляване на броя на качествените спасители, които биха започнали работа в България. Защо? Защото по някаква необяснима причина работодателите в България си мислят, че обявата за търсене на персонал представлява единствено списък с нещата, които те искат и които са им нужни. И не е необходимо изобщо да споменават условията, които предлагат на съответния спасител. В повечето обяви е написано, че предлагат „много добра работна заплата“. Много добра за кого? За работодателя ли? Или осигуряват „мотивиращо заплащане“. Ако могат да определят предварително за кого какво е мотивиращото заплащане, направо трябва да кандидатстват за Нобелова награда по икономика. Или пишат в обявите за работа, че предлагат „редовно заплащане и коректно отношение“. Леле, това да не е някакъв бонус? Да не би по принцип спасителите да получаваме нередовно заплащане и некоректно отношение, че да описват тези неща като ключови условия? Или да ни предлагат приятна атмосфера за работа? Как по дяволите знае съответният работодател коя атмосфера на работа за мен ще е приятна?
В почти всички обяви, които търсят спасители, няма капчица конкретна информация какво предлагат на спасителя. И когато ги запитам за условията, си мислят, че кандидатствам за позицията. Не, не кандидатствам. Искам да разбера какво предлагат, за да си преценя дали да кандидатствам. Ако условията не ми харесват, няма какъвто и да е смисъл да си губя времето да провеждам интервю с тях. Нито да водя какъвто и да е телефонен разговор. Голяма част от работодателите изобщо не отговарят на запитванията за условията, ако са зададени писмено. А тези, които имат желание да отговорят, искат да го направят непременно по телефона. Специално пиша на всеки, че през деня съм зает и не мога да говоря по телефона, затова да ми отговорят на въпросите по имейл или по Viber. Колко работодатели мислите, че ми отговориха по този начин? Един-единствен. Всички останали ми звънят през деня, въпреки че изрично съм им написал, че тогава не мога да говоря по телефона, защото работя, а на работа не ползвам мобилни устройства. Това означава, че тези хора или не четат какво съм им написал, което означава, че въобще не ги интересува, или говорим на някакви различни езици.
В момента масово се предлагат неадекватни заплащания и затова на много места не могат да си намерят спасители. И все по-малко ще успяват да си осигуряват, особено такива, които си вършат работата. А на повечето места по Българското Черноморие така или иначе не им трябват хора, които да осигуряват безопасността на туристите и да повишават тяхното удовлетворение от незабравимото обслужване. Търсят спасители само защото са задължени от закона. Иначе ще им свърши работа някоя маймуна с шапка или магаре, което безропотно да мъкне чадъри и шезлонги насам-натам. В крайна сметка работодателите ще продължат да получават това, за което си плащат (или по-скоро не искат да си плащат)- некадърни служители с липса на основни познания и умения в областта на водното спасяване, които не могат да си намерят по-добре платена работа. И скоро почти няма да остане читав спасител, освен някой и друг пенсионер с опит.
А на спасителите да кажа, че трябва да знаят какво да питат. И трябва задължително да го правят и да не се съгласяват на подигравателни заплащания. В момента заплатата за спасител на плаж не може да е под 1800 лв чисто- това означава като махнете разходите за квартира и за храна. Толкова най-малко трябва да ви е заплатата. Ако ви предлагат 1400-1500 лева по-добре си отидете на някой басейн, защото там средното заплащане е точно такова, а отговорността е много по-малка, както и напрежението. Основните неща, за които спасителите трябва да питат са: нетно заплащане (не брутно), работно време, има ли безплатна квартира, осигурява ли се храна и по колко пъти на ден, има ли почивен или почивни дни (а ако няма, заплаща ли се допълнително за липсата им), има ли обедна почивка, кога приключва трудовия договор, на края на сезона изплаща ли се платената отпуска (или ще кажат, че за първи път чуват за подобно нещо), има ли някакви неспецифични за работната позиция задължения, които трябва да се извършват, осигурени ли са поне двама спасители за позиция, ако сте на море. Ако не знаете какво да питате и какво да искате, ще получите това, което някой друг е преценил, че заслужавате, просто защото и представа си няма какво представлява качествената работа с човешки ресурси и каква е реалната отговорност на водното спасяване. Ако някой не знае, става дума за човешки животи.
Нещо, което не трябва да се забравя е, че трябва да се набляга изключително на превенцията във водното спасяване. Защото подготовката на нашите спасители и оборудването им са пълна скръб. Но за това ще поговорим някой друг път. Дотогава не се правете на голяма работа във водата, ако не сте сигурни, че спасителят може да плува!
Каква е вашата реакция?
