Кулинарията няма нужда да бъде пазена, а да бъде разказвана. Трябва да се създават кулинарни спомени. Когато човек опита различно ястие, характерно за друг етнос, той добива кулинарен спомен. Това каза пред БТА Ангел Ангелов, известен като майстора, който вече над десет години приготвя различни български ястия на фестивали и събори в своя „юнашки тиган“.
Той бе специален гост и част от журито на фестивала „Банатски вкусотии – традициите на моето село“, който се проведе в село Асеново, община Никопол. Там заедно със своята съпруга Велислава приготви повече от 1000 порции боб по банатска рецепта с пащърнак, пушено месо и листа – вид домашна юфка. Част от боба бе сварен в казан на над 150 години, в който са готвили аргати от Пиринско.
Според майстора не лютеницата, а зелето във всичките му разновидности на приготвяне и баклата са традиционни български храни. Това, че повечето баби днес приготвят лютеница, не я прави традиционна, казва Ангелов. По думите му лютеницата навлиза в българската кухня през 40-те години на миналия век, когато се появяват бурканите с капачки.
Най-нетрадиционната храна, която е приготвял в своите съдове, е куркудена чорба, разкри Ангел Ангелов. За първи път научава рецептата, когато е поканен в село Бабово на „Ден на зелевата чорба и греяната ракия“. Кметът на Бабово го кани да сготви традиционната за селото чорба от зелев сок, фиде, месо и жълтъци. „Прозвуча ми много странно, но се оказа много вкусно и стана страхотно. Когато отидох за пръв път, направихме около 150 порции, а тази година сготвихме около 7000“, подчерта майсторът.
На въпроса какво му дават десетките гостувания в различни селища на страната, Ангелов отговори, че за него е по-важно усещането за съпреживяване и да се разказва историята за храната. „Аз не искам да вземам от това, което виждам, за мен е по-важно да споделяме, така се получава връзка“, допълни майсторът.
Каква е вашата реакция?
