Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път…
Домашното насилие вече да се наказва не само при брак или съжителство на семейни начала, но и при интимна връзка, приеха на първо четене депутатите с изменения в Закона за защита от домашното насилие. Вносители на промените са Кирил Петков (ПП-ДБ), Бойко Борисов (ГЕРБ-СДС), Делян Пеевски (ДПС) и група народни представители.
Законопроектът предвижда, че „интимна връзка е доброволен относително траен съюз между две лица, който възниква и съществува като фактическо състояние, без да е необходимо спазването на правно регулирана процедура и независимо дали лицата споделят едно домакинство, като водещ елемент е строго личния характер на техните отношения.”
Според Цветан Предов от „Има такъв народ“ (ИТН) желанието за промяна в параграф 1, където да отпадне израза „фактическо съпружеско съжителство“ и да бъде заменена с „интимна връзка“, е недомислено и ще доведе до сериозни конфликти. По думите му, разширявайки обхвата на правната норма до неоправдана крайност, се създава объркано правно понятие. По този начина няма да се осигури защита срещу насилие, а само законов начин за разчистване на сметки, смята Предов. Той добави, че дефиницията, която управляващите се опитват да поставят за „интимна връзка“, е объркана и „меко казано странна смесица с неясно съдържание“. Неясно е и понятието „относително траен съюз“, каза Предов и добави, че самата дума „относително“ не създава представа от кой момент насетне може да се говори за трайна връзка, годна да породи правни последици в този закон. Според него с наложената необоснована спешност не се е предоставило време на гражданското общество да изрази мнение и становище. Призовавам ви като вносители да разясните защо трябва да отпадне „фактическо съпружеско съжителство“, да разясните същността на „интимната връзка“, защото така предложените изменения, за мен, имат една единствена цел и това е прокарването на определени противоконституционни текстове от Истанбулската конвенция, текстове, които налагат стереотип извън биологичния пол, каза още Предов.
Надежда Йорданова от „Продължаваме Промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) отбеляза, че мотивите на законопроекта са много ясни. Те целят да разширят закрилата, която се предоставя по Закона за защита от домашно насилие и в случаите на насилие между интимни партньори, тоест между лица, които имат установени трайни отношения по начин, по който поставя едното лице в уязвимост спрямо другото, каза тя. Йорданова заяви, че на второ четене „съпружеското фактическо съжителство“ ще бъде запазено с цел яснота и към него ще бъде добавена като разширителна форма „интимната връзка“. По думите ѝ на второ четене ще бъде направена необходимата редакция: „интимна връзка представлява съвкупност от доброволни и трайни лични, интимни и сексуални отношения между две лица, независимо от това дали споделят едно домакинство и чието възникване, съдържание и прекратяване не са обект на правно регулиране от друг закон“. Трайни са отношения с продължителност поне от 60 дни, поясни Йорданова.
Иван Ченчев от „БСП за България“ попита кой ще брои тези дни и ако са минали 30 дни, какво правят партньорите, ако се насилват физически – ще има ли последствия за тях, като няма 60 дни, или няма да има. Това е някакво нечувано и невиждано безумие, което се опитвате да сътворите върху безумието, което сте внесли преди това, коментира той.
Андрей Чорбанов от ИТН пък попита от кога започват 60-те дни – от първата среща или от първия сексуален контакт, както и трябва ли да има видеорегистратор, който да доказва този контакт.
Надежда Йорданова се обърна към Ченчев и заяви, че наистина поставянето на ясна времева граница, поставя въпроси. Що се отнася до начините на доказване – всички способи са допустими за доказване на това обстоятелство, каза тя.
Петър Петров от „Възраждане“ счита, че е редно да се направят предложения между първо и второ гласуване, където в параграф 1 да се направят промени – към думите „във фактическо съпружеско съжителство“ да бъде добавено и определение, което да посочи ясно, че двамата партньори от различен пол са на такъв етап от своите взаимоотношения, който предхожда „фактическо съпружеско съжителство“.
Според лидера на социалистите Корнелия Нинова това е първият официален законодателен пробив за въвеждане и узаконяване на еднополови връзки и бракове.
Тома Биков от ГЕРБ-СДС отбеляза, че част от проблемите зависят от парламента, но други системи не работят добре. Той посочи, че има неизпълнение на закона от страна на съдебната система и изпълнителната власт. Според него домашното насилие е културен феномен. Никой, когато посяга на най-близките си, не мисли за закона и какво наказание е предвидено. Той посяга, защото е примитивен човек, защото е изтърван от семейството си, обществото, системата на образованието и културата, които са подценявани дълго време, добави депутатът. По думите му има изключително образовани хора, които на същото примитивно ниво изпълняват същото насилие към близките си, както необразованите. Тук трябва да говорим за ценностни нагласи и непреходни ценности, смята Биков.
Ако има смисъл от днешното заседание, трябва да отворим по-сериозен разговор и да видим какво могат да направят другите институции, каза той и добави, че Народното събрание дълго време е „сапун за хората“, които не са си вършили работата. Той призова хората, които протестират, включително срещу катастрофите, да отидат да протестират и пред други сгради, освен пред парламента. Според него големият проблем, както по отношение на катастрофите, така и спрямо домашното насилие, е в Съдебната палата.
Надявам се, че тези които не стават за отговорността, която им е дадена – прокурори, съдии, полицаи, няма да изпълняват тези функции и няма да има „свещени крави“, коментира Биков. Той заяви, че парламентът е най-прозрачната и най-отговорната институция в тази държава.
След гласуването, в обяснение на различен вот, Павела Митова обясни, че от групата на ИТН са се въздържали, защото самият дебат в зала е показал колко спорно е определението, което се дава на „интимна връзка“. Тя посочи, че през септември ще внесат тяхно ново предложение, в което превенцията ще бъде един основен момент от закона.
Каква е вашата реакция?
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. На 1 април 2013-та година, 169 години след началото на първото издание на списание „Любословие”, поставяме началото на неговото онлайн издание