Световноизвестният немският писател Мартин Валзер почина в петък на 96-годишна възраст, съобщи издателството му „Роволт Ферлаг“.
Валзер е смятан за един от най-значимите съвременни писатели в Германия. Той е ключова следвоенна литературна фигура наред с Гюнтер Грас и Хайнрих Бол.
Валзер е роден на 24 март 1927 г. като син на гостилничар във Васербург на Боденското езеро, в южната част на Германия.
Една от най-известните му творби е получилият признание през 1978 г. роман „Бягащият кон“, който е адаптиран във филм.
Валзер получава множество награди за творчеството си, включително приза „Георг Бюхнер“ през 1981 г. и Наградата за мир на немските книгоразпространители през 1998 г.
В съболезнователно писмо до вдовицата Кате Валзер, германският президент Франк-Валтер Щайнмайер пише, че Германия е загубила „велик човек и писател от световна класа“.
„Ако трябва да се посочи пример за исторически осъзнато и ангажирано писане в следвоенната немска литература, за кой друг бихме се сетили първо, освен Мартин Валзер?“, казва Щайнмайер.
Писателят е запомнен не само с писателския си талант в Германия. Той изразява открито своите възгледи и заема важно място в политическия пейзаж на страната, която се бори със своята идентичност след Втората световна война.
Валзер често заемаше спорни позиции в текущите дебати. През 1998 г. например той критикува „инструментализирането на Аушвиц“ в речта си на церемонията по връчването на Наградата за мир на немските книгоразпространители. Той изказа предположението, че в германските медии твърде много се говори за германския срам след Холокоста. Коментарите му бяха посрещнати с яростна критика и възмущение.
На български са преведени романите на Мартин Валзер „Бягащият кон“, „Бликащият извор“, „Душевни терзания“, „Бракове във Филипсбург“, „Битка в стаята“, „Къщата с лебеда“.
Каква е вашата реакция?
