Фондация „Работилница за Граждански инициативи“ представи изследването ‘Журналистите в България: Промени и тенденции 2016-2022 г.’, част от проучването „Световете на журналистиката“ направено у нос от д-р Вера Славчева-Петкова, Ливърпулски университет, Великобритания и д-р Христофор Караджов, Калифорнийски щатски университет, Лонг Бийч, САЩ
“Световете на журналистиката“ (www.worldsofjoualism.org) е международно представително изследване на състоянието на журналистиката по света, което се провежда от 2010 г. и в момента е в трети етап, обхващащ 120 държави в периода 2021-2023 г.
Българското представително проучаване бе проведено от края на 2021 г. до април 2022 г. от „Алфа рисърч“. То включваше стандартизирани онлайн, телефонни и пряки интервюта с 391 български журналисти по международна методология, утвърдена и прилагана във всички държави,
участващи в проучването. Проучването е финансирано от Фондация „Работилница за граждански инициативи“.
Ето някои предварителни сравнения с проучването, проведено с 268 журналисти във втората вълна на изследването през 2016-2017 г. от д-р Вера Славчева-Петкова.
Основните тенденции по отношение на състоянието на журналистиката в България са доста тревожни:
• Сериозен спад на броя журналистите в България, с голям брой работещи на свободна практика или съчетаващи други занятия.
• Журналистиката е рискова професия.
• Токсична работна среда и недоверие в способността на държавата да защити
журналистите при нужда.
• Корупция, натиск и липса на прозрачност за собствеността на медиите.
• Застаряваща журналистическа общност със средна възраст почти 50 г.
• Занижени етични стандарти.
Рискова, застаряваща професия. Данните на НСИ показват сериозен спад на броя на журналистите в България – от 5800 през 2016 г до 3800 през 2020 г. Данните от проучаването показват ясно, че журналистиката през 2022 г. е по-рискова професия от журналистиката през 2016/2017 г. Наблюдава се двойно увеличение на броя журналисти, работещи на свободна практика – от 10.3%. до 20.7%. Само 61% от журналистите в България получават всичките си доходи от работата си като журналисти. Между две трети и една трета от останалите допълнително печелят от връзки с обществеността, корпоративни комуникации и/или
реклама. Средната възраст на журналистите между 2016 г. и 2022 г. също нараства от 42 г. на почти 50 г.
Токсична и корупционна работна среда: Според 73.7% от журналистите в проучването в българските медии съществуват корупционни практики. Само 2.8% твърдят, че такива няма, а
останалите нямат мнение. Почти същият брой журналисти (73.9%) са съгласни, че няма прозрачност в собствеността на медиите. Журналистите дават много конкретни примери за корупция, които могат да се групират в следните категории:
1. Такса „информационно обслужване“ – манипулации при разпределяне на публични
фондове за информационни, рекламни и други кампании, включително и по европейски програми. 2. Поръчкови материали – черен или бял пиар. 3. Умишлено избягване на теми, които са в ущърб на рекламодатели, собственици или медийни „покровители“.
4. Подкупи, лични облаги и подаръци, включително и екскурзии в чужбина. 5. Натиск над журналистите
под заплаха за уволнение или загуба на финансиране, включително чрез откровен рекет. 6.
Медии, чиято единствена цел е да обслужват политически или корпоративни интереси.
Безнаказаност: Две трети са загрижени, че онези, които вредят на журналистите в България, остават безнаказани. Почти всеки втори се притеснява за емоционалното и психичното си
здраве, а всеки трети за физическото си здраве. Над две трети казват, че през последните шест
месеца са се чувствали стресирани заради работата си, като над половината от тях са се чувствали стресирани често или много често. Най-нисък е процентът на тези, които се
тревожат, че ще изгубят работата си като журналисти през следващите 12 месеца – 16%.
Занижени етични стандарти. Тревожен е и спадът на онези, които смятат етичните стандарти
за независими от ситуацията и личната преценка: от 97% през 2016 г. на 81% през 2022 г. За същия период броят на журналистите, които твърдят, че личната преценка е най-важна в етичните решения нараства осезаемо от една четвърт на една трета.
Това е резюме на предварителните данни. Подробен доклад, както и сравнение с тенденциите в други държави и региони на света, ще бъде публикуван през 2024 г.
За авторите на проучването:
Д-р Вера Славчева-Петкова е преподавател по медии и журналистика в Ливърпулския
университет (www.liverpool.ac.uk). Тя е автор на четири книги: „Глобалната журналистика:
Въведение“, „Руските либерални медии: с белезници, но свободни“, „Онлайн дискусии за Америка по времето на Тръмп: Дигитални коментари в Китай, Мексико и Русия“ и „Младите хора, медиите и политиката в дигиталната епоха“. Д-р Славчева-Петкова е координатор за
Централна и Източна Европа в „Световете на журналистиката“. Тя координира и проект по
създаване на нова платформа за безопасността на журналистите в сътрудничество с ЮНЕСКО
(safetyofjou
alists.org).
Д-р Христофор Караджов е дългогодишен журналист, политически и медиен наблюдател и
преподавател по журналистика в Калифорнийския щатски университет, Лонг Бийч (www.csulb.edu). Неговите интереси са свързани с изучаване на връзката между масовата
комуникация и общественото мнение, начините за дезинформация в обществото,
журналистическите практики, медийната и дигитална грамотност. Д-р Караджов е автор в
„Глобалната журналистика: Разбиране на световните медийни системи“, която предстои да бъде издадена на български през есента.
Повече информация за проекта може да бъде получена от д-р Вера Славчева-Петкова
([email protected]) или от д-р Христофор Караджов ([email protected]).
Каква е вашата реакция?
