Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път…
Винаги съм защитавал българския интерес, а не интереса на други държави. Това каза президентът Румен Радев пред журналисти по повод посещението на украинския президент Володимир Зеленски в България. „Надявам се Министерски съвет да спазва елементарните правила на протокола и в бъдеще такива мероприятия да бъдат съгласувани“, коментира той.
„Въпросът е чии интереси защитават политици от парламента и правителството“, заяви президентът. Според него управляващите ни нямат свое мнение и своя позиция, а национално отговорното поведение изисква да имат такава.
Президентът обясни, че когато министър-председател покани президент, институционалният диалог изисква това поне да бъде съгласувано с президента преди самата покана. Държавният глава припомни, че миналата година отказа да подпише проект на декларация за незабавна подкрепа за членството на Украйна в НАТО с мотива, че приемането на Украйна в Алианса преди установяването на траен мир означава война НАТО – Русия. Тогава се надигна страшен вой, а сега тези яростни мои критици изведнъж промениха мнението си и приеха моята теза, коментира Радев.
„Да заповядат. Никакъв проблем, но всички водещи политически сили трябва да имат отговорно поведение към българския народ и да отговарят на интересите на този народ“, отговори Румен Радев на въпрос дали се притеснява от импийчмънт.
Според президента е редно управляващите да оправдаят претенциите си за единство и прозрачност, като обявят какво смятат да дават на Украйна и какви са разчетите им. Наливането на повече оръжия увеличава риска в тази война, заяви още държавният глава. Списъкът с въоръжението, поискано от Зеленски, е в Министерския съвет и президентът не е запознат с него, обясни Румен Радев.
Колкото и да убеждават, че те ще бъдат запълнени много бързо, това не е вярно, тези процеси отнемат години, каза държавният глава по повод решението на парламента за ускоряване на процеса по обновяване на ведомствените военновременни запаси.
Изтеглиха от парламента важен документ – за състава на военновременните формирования, като погазиха разчетите на военната експертиза от какво въоръжение и боеприпаси имаме нужда, за да ги поддържаме. В момента текат скоростни процеси на препланиране и промяна на критериите, така че да бъдат освободени определени въоръжения и боеприпаси и да бъдат обявени за излишни на базата на нови разчети, смята Радев. Президентът призова управляващите да бъдат много внимателни, защото това касае националната сигурност.
„На какво основание за един ден взеха това решение, на основание на коя енергийна стратегия, на основание на какви разчети и анализи“, каза Радев по повод решението на Народното събрание да възложи на министъра на енергетиката да започне преговори с Украйна за продажба на оборудването за АЕЦ „Белене“. „Не е ли редно управляващите да седнат и да сложат на масата всички опции за развитието на ядрената ни енергетика“, коментира още президентът.
„За съжаление, продължава една черна серия български министър-председател да използва чужди медии, за да клевети страната, за да развява руската заплаха като параван за разправа със службите в името на лични и партийни интереси, точно по сценария в записа“, каза Румен Радев по повод интервюто на премиера акад. Николай Денков в „Политико“, в което той заявява, че няма повече да си затваряме очите пред руската намеса.
Относно Срещата на върха на НАТО във Вилнюс Румен Радев заяви, че форумът ще бъде важен и в НАТО никой не задължава никоя страна да участва в предоставянето на въоръжение. „Срещата ще бъде важна и най-вече – това е фундаментален въпрос – какви гаранции и кога ще се отвори перспективата Украйна да стане член на НАТО“, посочи държавният глава. Има държави, които са на запад и са по-големи и мощни и казват, че приемането на Украйна сега означава война НАТО – Русия, обясни той. Според него обаче трябва да бъдат търсени гаранции за сигурността на Украйна. Най-голямата гаранция са дипломатическите усилия за преустановяване на огъня, смята президентът.
Каква е вашата реакция?
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. На 1 април 2013-та година, 169 години след началото на първото издание на списание „Любословие”, поставяме началото на неговото онлайн издание