Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път…
Съдбата на въглищните централи е в някаква степен резултат на някакви политически решения, но основният фактор, който ще определи съдбата им, е пазарът. Това стана ясно от думите на министъра на околната среда и водите Юлиян Попов в предаването „Тази сутрин“ на бТВ.
При тези цени на електроенергията сега и очакваните в бъдеще, въглищните централи не са конкурентноспособни на пазара. Това решава тяхната съдба и ние правим всичко възможно да осигурим главно енергийната сигурност по различни начини, не само чрез удължаване на работата на въглищните централи. Не може една централа, която не издържа на пазара, непрекъснато да бъде поддържана, това е против законите, коментира министърът.
По думите му има няколко възможни сценария за въглищните централи, като се очаква в България те бъдат закрити през 2038 г. Според Попов обаче централите няма да издържат до тогава.
Едната въглищна централа има преференциален договор, който изтича през 2024 г. Другата централа има договор до 2026 г. След тези дати тяхната енергия става много неконкурентоспособна. А това са частни централи, те не само че нямат механизми за финансово подпомагане, те нямат никакъв интерес от това, коментира министърът.
Според него е много важно бързо да се придвижи модернизацията на техните инсталации, в посоки, различни от въглищата. Те могат да минат на отпадъци, биомаса, други части могат да минат на биогаз и т.н, посочи министърът.
Попов допълни, че държавата се опитва да осигури на хората, които сега работят във въглищните централи, стабилна работа и в бъдеще, чрез Плана за възстановяване и устойчивост, Модернизационния фонд, териториалните планове. Според него всичко това ще създаде условия за значителни инвестиции.
По груба сметка, в следващите 10 години „Марица Изток“ може да привлече инвестиции между 20 и 30 млрд. евро. Това означава да се създадат повече работни места, отколкото хора има там. Това означава стабилни работни места, които са свързани с новата енергетика, а не с въглищата, коментира още министърът.
Каква е вашата реакция?
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. На 1 април 2013-та година, 169 години след началото на първото издание на списание „Любословие”, поставяме началото на неговото онлайн издание