Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път…
Ще се опитам да направя още един, истински приятелски опит да бъда полезна. После ще замълча и ще остана ням наблюдател на това суисидално поведение.
И с една уговорка. Ще гласувам за Терзиев, не ми се вярва някоя друга партия да успее да ми предложи алтернатива.
Аз, като истински тъмносин човек съм гласувала и за Мая Манолова, така че не е толкова страшно.
Ще затворя телевизора за три месеца, ще сведа информацията до практическа нула, и ще си гласувам.
Само дето ми се струва, че обикновеният софиянец няма да направи точно така, а само моят глас няма да стигне.
Затова, опит да бъда полезна:
1. Онзи ден Терзиев беше на площад Славейков. На 20 метра от един истински, абсурден кич, който фандъковата култура разиграва вече доста години на този многострадателен площад.
На него всеки или през четвъртък вечер се явяват камиони, които „разстилат“ т.н. Арт базар – метални пръти, завързани отдолу за 20 кг. бетонни блокчета, че да не паднат, а над тях, високо, високо се реят едни железни конструкции, построени по друго време от същата тази Фандъкова за да приютят книги. Тези тонове метал стоят ежедневно на площада , без никакво предназначение, дори в понеделник, когато кичът , наречен арт базар си отиде, отново с камиони. Не ми се иска и да помислям колко струва на гражданина построяването на тази патьомкинская деревня и нейното вдигане всяка седмица, но знам че някой става неземно богат от това.
Та, Терзиев беше там.
После – нито дума. Няма думи към хората, били на място и разказали болките си или тези задаващи въпроси. Няма някакви намерения на бъдещия кмет.
Не, платени постове във фейса ни уведомяват за това къде е следващата дестинация, от която също няма да има обратна връзка с кандидата.
Така не се прави, дори в бизнеса знаете, че правим кратки , сбити разкази на срещите.
А в политиката, това е задължително.
Аз сега откъде да знам, моят избранник дали ще махне този кич, или напротив, ще продължи тази ужасна крадлива и безвкусна тенденция.
За живеещите на мястото на това събитие, нищо. Ще се досещаме дали тормозът на фандъкова ще бъде спрян или….
2. Кризисната кампания, той намало да получава нито лев заплата, е истински , ама истински безумна.
Правете със заплатата си каквото искате- дайте я на лбимия си кучешки приют, отглеждайте малки талантливи ромчета, подарете я на градската библиотека, каквото искате. То си е Ваша работа.
Но институцията „Аз работя“ означава и аз получавам пари за това. Другото е нонсенс и не, не ви прави услуга… Прави ви нелепи, макар че едва ли това е целта.
Виж бутона „дари“ на челната страница на Вашата кампания наистина, ама наистина дразни.
Защото между многото спонсорсва, които сте направил за различни, в това число и политически каузи, това да платите своята кампания е нещо много смислено и разумно.
Не ме карайте да бъда дарител на милионер, който ще работи без заплата. Някак си, като го преведем това изречение на чужд език… и то загубва смисъла си.
3. Отделете необходимите часове за да „подготвите“ кандидата на демократичните сили за участие в телевизионни интервюта. Не, не да му направите „опорки“ по Севда, не да му дадете три водещи изречения, а просто да го направите да се чувства комфортно в студиото и да даде най-доброто себе си.
Защото, така гражданинът ще прецени дали да „купи“, както се изразявате напоследък, този кандидат-кмет.
Това не са маловажни неща, напротив! Те са най-важните.
Нали разбирате от представяне на продукти?
Ами тогава да ви кажа. Продуктът Терзиев е лошо представен и така, може и да не може да бъде купен. Дори при липсата на ясна алтернатива, което дай боже ще се случи.
Има още много, но аз ще спра дотук.
Вижда се, че става дума за свестен, почтен и интелигентен човек.
Говорете за конкретни неща, събирайте конкретна информация и разказвайте как ще постъпите с нея.
Има време да промените всичко това и затова ви давам моите безплатни съвети.
И ще замълча!
И ще гласувам за Терзиев! С цялото си сърце и душа… и леко със затворени очи.
Няма да ми е за първи път. Демократичните сили сякаш изпитват редовно търпението ми, но аз съм силна…. и ще издържа.
И този път!
Каква е вашата реакция?
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. На 1 април 2013-та година, 169 години след началото на първото издание на списание „Любословие”, поставяме началото на неговото онлайн издание