Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път…
Няма да бъдат орязвани социалните пакети в армията, каза в отговор на въпрос министърът на отбраната Тодор Тагарев пред журналисти след изслушването му в парламента относно включване на България в Инициативата на Европейския съюз за осигуряване на 1 млн. боеприпаси и снаряди за Украйна, финансирана от Европейската инициатива за мир.
На въпрос ще има ли промяна на възнагражденията и на социалните пакети в армията, министърът отговори: „Засега няма промени. Разбрах, че има нова партенка, пусната, че ще бъдат орязвани – няма такова нещо“.
Попитан дали ще изпращаме танкове Т-72 на Украйна, Тагарев каза, че няма до момента дискусия за Т-72. В никакъв случай, както тук изразиха притеснения някои от депутатите, няма да стане въпрос за някои от тези 40 танка, които бяха модернизирани в последния проект, допълни той.
На въпрос може ли да увери, че няма да изпращаме системи за противовъздушна отбрана (ПВО), военният министър каза, че това са неща, които са поверителни, с гриф.
По повод инициативата на ЕС за осигуряване на 1 млн. боеприпаси и снаряди за Украйна, Тодор Тагарев каза, че процедурата върви, а България междувременно на работно равнище информира съюзниците си, че проявява интерес към нея. Тази инициатива е изключително полезна за България, не само за армията, тя е полезна за българската индустрия – вкарване на нови технологии, създаване на работни места и иновации, заяви той и изрази надежда, че не сме „изпуснали влака“, защото забавяне от три месеца е значително.
Министър Тагарев обясни, че става въпрос за подпомагане на използването на европейски финансови механизми, за да може да се инвестира в нашата отбранителна индустрия. Във всички тези формати България участва пропорционално на своя брутен национален доход, отбеляза той. Тагарев посочи, че участваме с малко по-малко от половин процент, но шансовете ни са да получим многократно по-голямо финансиране. По думите му възможно е над 10 пъти.
Още от Варшавския договор ние специализираме в производството на малки леки въоръжения и боеприпаси и България е от най-големите производители на такива боеприпаси, въпросът сега е да минем към тези нови натовски стандарти, към които ще мине и нашата армия, и да се позиционираме отново като производител и за нуждите на българската армия, така и в европейски мащаб като минимум, за да можем да снабдяваме и други армии с такива боеприпаси, обясни военният министър.
„Да участваме във война – това е поредната спекулация и манипулация на общественото мнение“, заяви още Тодор Тагарев в отговор на въпрос. Той отбеляза, че над 60 страни са във формата „Рамщайн“ и никоя от тях не участва във войната. Тагарев допълни, че има няколко страни в ЕС, които участват в тези фондове с финансиране, но понеже имат конституционни ограничения казват, че тези средства не могат да отиват за летална помощ за Украйна, а за хуманитарна помощ.
В отговор на въпрос за евентуално разширяване на участието на НАТО в региона, министър Тагарев каза, че в резултат на руската агресия НАТО преработва своите военни планове, планове за сдържане и отбрана. Една от възможностите е да бъде създаден на наша територия многонационален щаб на сухопътна дивизия, това не означава, че в нея днес или догодина ще има войски, но ние трябва да имаме капацитета да управляваме заедно с нашите съюзници съюзни войски, които биха дошли да ни помогнат да гарантираме своята отбрана, допълни той.
При изслушването в пленарната зала в отговор на въпрос министър Тагарев каза, че е работил като съветник на Министерството на отбраната на Украйна между 2005 г. и 2011 г., посещавайки регулярно Киев. Пред журналисти той обясни, че е бил съветник, в международен формат по линия на НАТО и по линия на други международни организации. Тагарев добави, че е работил в дирекция на Министерството на отбраната с цивилен ръководител и е посещавал Украйна през месец, през два или три, като са му плащали съответните международни организации. „Интерпретации, че съм бил с армията работил и така нататък, те не са верни“, заяви той.
Тодор Тагарев обясни, че от 1998 до 2001 г. е бил директор в българското Министерство на отбраната и тогава с помощ на наши съюзници са създали доста модерен механизъм за планиране на отбраната и ресурсно управление. Това беше високо оценено и съответно получих покана да споделя този свой опит след Оранжевата революция, когато Украйна заяви, че също иска да върви по подобен път, допълни той.
БТА
Каква е вашата реакция?
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. На 1 април 2013-та година, 169 години след началото на първото издание на списание „Любословие”, поставяме началото на неговото онлайн издание