Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път…
Националният музей „Рилски манастир“ е създаден през 1961 г., като от същата година с Указ 403 на Президиума на Народното събрание от 11 октомври Рилският манастир е обявен за общонародна собственост и е предаден във владение на държавата от Българската православна църква. С указа е възложено на Министерството на просветата и културата да го превърне в Национален музей, който официално е открит на 19 юни 1965 г. През 1991 г. се възстановява монашеският статут на манастира, както и собствеността му върху недвижимите имоти, като се запазва в цялостния ѝ вид музейната експозиция. Музеят остава да действа като обособено звено в структурата на манастира. Постоянната експозиция представя с повече от 600 експоната историческото развитие на манастира от създаването му до наши дни.
В бюлетина „Вътрешна информация“ на БТА пише:
Откриване на Националния музей „Рилски манастир“
Рилски манастир, 19 юни 1965 г. /БТА/ Тази вечер тук бе тържествено открита новата музейна експозиция на Националния музей „Рилски манастир“. На тържеството присъстваха д-р Петър Вутов – председател на Комитета по култура изкуството, първият секретар на Кюстендилския окръжен комитет на БКП Стойо Станоев, много гости от столицата, Кюстендилски и Благоевградски окръг. За историческата роля на манастира като крепост на българската култура през вековете говори д-р Петър Вутов. Той обяви музея на манастира за открит.
Националният музей „Рилски манастир“ разкрива пред посетителя низ от уникални паметници – икони, щампи, дърворезби, строителство, стенописи, старопечатни книги и ръкописи, занаятчийски произведения. Те показват художествено-творческите възможности на нашия народ, неговия богат естетически вкус, както по време на Средновековието, така и през черните дни на петвековното османско робство.
В специално построени зали е подредена новата музейна експозиция на манастира, която с право може да бъде наречена – национална гордост. Тук се пазят глаголическите листове, житието и заветът на Иван Рилски, входната врата на Хрельовата църква – най-старият запазен досега паметник на старобългарското резбарско изкуство. Привлича вниманието надгробната плоча на Хрельо войвода от 1342 година с издълбана върху нея епиграфия, разкриваща трагичния край на този български болярин. Неповторимо произведение на резбарското изкуство е дървеният кръст на монаха Рафаил, работен от него в продължение на 12 години – от 1790 г. до 1802 г.
Ценни експонати са старинните икони от 14, 15 и 16 век, както и саморъчно направеният глобус, български речник и географията на големия наш книжовник и просветител Неофит Рилски. В музея се съхранява и неговата библиотека, в която се съдържат книги на гръцки, руски, църковно-славянски, български и сръбски език, съчинения по философия, музика и художествени произведения.
Вечерта Народният театър „Иван Вазов“ представи историческата драма „Иван Шишман“ от Камен Зидаров.
С Постановление 75 на Министерския съвет от 29 април 1991 г. се възстановява монашеският статут на Рилския манастир. На 3 май 1991 г. седмото Велико народно събрание със закон отменя указа от 1961 г., което е отразено в бюлетина „Вътрешна информация“ на БТА.
Рилският манастир е на църквата
София, 3 май 1991 г. /БТА/ Парламентът днес отмени противоконституционен указ от 1961 година, с който Рилският манастир е бил обявен за общонародна собственост и превърнат в Национален музей. Този документ е бил издаден неправомерно от Президиума на тогавашното Народно събрание. Припомнено бе, че с вече приетото Постановление Министерският съвет е възвърнал монашеския статут на светата Рилска обител.
Като прецени, че през последните години манастирът има проблеми с финансирането и поддръжката на неговите имоти, парламентът допълнително ще търси решение заедно с правителството и църквата за подпомагането му.
Каква е вашата реакция?
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. На 1 април 2013-та година, 169 години след началото на първото издание на списание „Любословие”, поставяме началото на неговото онлайн издание