25 младежи от 7 европейски държави изучаваха природното и културно богатство на Странджа и Южното Черноморско крайбрежие съвместно с Българска фондация Биоразнообразие, експерти от Природен парк Странджа, горските стопанства в Кости и Малко Търново, БАН и партньорски НПО. Странджа и районът на Черноморското крайбрежие са места, където ефектите от климатичните промени се усещат изключително силно и се отразяват на биоразнообразието в района. Това беше и причината лагерът на БФБ, посветен на климатичните промени да се проведе именно тук.
Климатичните особености са позволили в Странджа да се запазят елементи от растителността, характерни за Европа през Терциера, които в съвремието ни могат да се видят в естествена среда единствено в природния парк в България и в района на Кавказ. Така наречените реликтни видове (видове, оцелели от предишни епохи) в Странджа са 63, като най-голямо впечатление на участниците в лагера направи Странджанската зеленика с красивите си лилави съцветия.
Завръщайки се към предизвикателствата на нашето време, младежите научиха за променящия се климат в региона и мерките, които лесовъдите от Държавните горски стопанства в Кости и Малко Търново прилагат за справянето с тях. Такива са например подмяната на иглолистни култури с традиционни за региона широколистни видове и работата в горите по Саарланския метод, при който се отглежда по-качествена дървесина като максимално се щади природата. Край Малко Търново младежите се включиха в отглеждането на млада дъбова гора, чрез окопаване на фиданки, които, за да се захванат добре, се нуждаят от грижи през първите 5 години от засаждането си.
От държавното горско стопанство в Кости пък споделиха за друга важна част от съвременното стопанисване на горите – “недървесните продукти”, какъвто например е мановия мед, който стопанството произвежда по екологично чист начин. Но и производството на мед страда от климатичните промени. Инж. Цветомир Генов, директор на ДГС Кости сподели, че в по-горещи години, които все по-често се случват в Странджа, поради сгъстяването на медената роса, добивът на манов мед намалява.
Любопитно за участниците в лагера беше и посещението на Черноморското крайбрежие край Варвара и Синеморец и най-вече дюнните местообитания, обагрени в нежните цветове на защитени растения като морския ранилист и крайморското чадърче. За някои от младежите, това беше първо посещение на морски бряг.
Последните два дни от лагера бяха посветени на друга много важна за Българска фондация Биоразнообразие тема – влажните зони. Международната група посети Атанасовско езеро и местността Пода, където научи повече за възможностите за поддържане на симбиозата човек – природа, но и за интересните промени в биоразнообразието, свързани с климата и човешката дейност. Експертите от БФБ споделиха работата си за развиване на продукти от езерото, които помагат за популяризирането на лагуната, а и носят приходи за поддържане му така, че да продължи да бъде на най-богатото на птици място у нас.
Участниците наблюдаваха и розовите фламинги, които в последните години целогодишно могат да се видят край Бургас – едно от интересните последствия от променящия се климат, което експертите тепърва ще проучват.
Обект на дискусия беше и Черно море с неговите специфики и биоразнообразие. Димитър Беров от ИБЕИ към БАН сподели с младите учени за сериозните промени, причинени от човешка дейност. Изчезнали видове, внасяне на нови, екзотични, които се превръщат в инвазивни, промяна във физико-химичния състав на водата вследствие от замърсяване, особено чрез големите реки, които носят в Черно море торове и пестициди са само част от проблемите, които наблюдаваме.
“Съвременното разбиране за опазена околна среда включва както природното, така и културното наследство на дадено място”, припомни Иван Камбуров от дирекцията на парк Странджа. “Устойчивото развитие на регионите създава и подкрепя устойчив поминък като в същото време осигурява защита на конкретни зони от голямо значение за видообразуването и опазването на баланса в природата”.
Тъкмо тази комбинация беше и нашият мотив да работим в подкрепа на местните общности за номинирането на Странджа за Биосферен парк по програмата „Човек и биосферата“ на Юнеско. Така през 2017 година, резерват Узунбуджак вече е прекатегоризиран, с разширена територия.
В духа на този модерен поглед върху съхраненото природно и културно богатство, програмата на лагера беше планирана така, че участниците да посетят музеи и читалища, да се включат в нестинарския празник, да опитат от традиционните ястия в местни ресторанти, да отседнат в малки къщи за гости, да усетят духа на Странджа и да подкрепят местното икономическо развитие.
След седем дни на приключения, младежите си тръгнаха от страната заредени с нови знания и готови да приложат някои от тях на практика в родните си места.
В месеца след лагера младежите ще създадат свои разкази за наученото, за Странджа, Черноморието и България, така че да предадат нататък емоциите и посланията, споделени по време на преживяването.
Каква е вашата реакция?
