На 12 юни 1955 г. е учреден Съюзът на българските журналисти

На 12 юни 1955 г. е учреден Съюзът на българските журналисти. Приет е Устав на организацията и е избран Управителен съвет начело с проф. Владимир Топенчаров.
Творческата организация е продължител на Съюза на журналистите в България, създаден на 24 декември 1944 г. и преустановил съществуването си, след като се влива в края на 1950 г. в обединения Профсъюз на работниците от просветата, печата и политико-обществените учреждения. На мястото на Съюза на журналистите в България се създава Централен дом на журналистите, който продължава своята дейност до юни 1955 г.
Историята на журналистическите сдружения в България датира от 1905 г. Първото журналистическо сдружение е Дружеството на столичните журналисти в София. 

БТА пише в бюлетина си „Вътрешна информация“:

Учредително събрание на Съюза на българските журналисти

София, 12 юни 1955 г. Днес в Дом-паметника „Александър Стамболийски“ в столицата се състоя учредително събрание на Съюза на българските журналисти. На събранието присъстваха журналисти от столичния дневен и периодичен печат, местния печат, Българската телег­рафна агенция, Радио „София“, публицисти.
Събранието бе открито от проф. Петър Георгиев.
Доклад пред събранието за задачите на Съюза на българските журналисти направи Владимир Топенчаров, главен редактор на вестник „Отечествен фронт“. Той изтъкна, че изтеклите пет години и работата на Централния дом на журналиста (ЦДЖ) през това време са показали, че ЦДЖ е  неподходяща форма за водене на работата сред журналистите.
Тези години показаха, че организационните възможности и идейно-политическите, и културните задачи на ЦДЖ са крайно недостатъчни, за да обхванат всички журналисти в България и да разрешат основните творчески въпроси, които стоят пред тях.
Др. Владимир Топенчаров се спря на необходимостта да се създаде Съюз на българските журналисти.
„Първостепенна задача на Съюза на българските журналисти, който сега ще създаваме, каза той – е да работи за по­вишаване на идейно-политическата и литературната подготовка на журналистическите кадри, за издигане на професионалното майсторство на българските журналисти. Тази задача произтича от ро­лята на печата в строителството на социализма у нас. Съюзът на българските журналисти ще трябва активно да съдейства за възпитанието и израстването на верни на народа, способни и талантливи журналисти и публицисти, за издигане ролята на пе­чата като организатор и възпитател на трудещите се, като най-мощно оръдие на партията и правителството в социалистическото строителство, за защита на мира и за укрепване на сътрудничество­то с народите от лагера на мира, социализма и демокрацията, начело със Съветския съюз и другите миролюбиви народи.“
По доклада и проектоустава на Съюза станаха разисква­ния. Изказаха се голям брой журналисти от столичния и местния печат. Направени бяха редица предложения за бъдещата дейност на Съюза на българските журналисти.
С пълно единодушие събранието прие Устав на Съюза на българските журналисти.
След това бяха избрани Управителен съвет в състав от 15 души: Владимир Топенчаров, Ангел Георгиев, Атанас Стойков, Славчо Васев, Петър Станчев, Богомил Нонев, Христо Консулов, Любен Велев, Илия Кюльовски, Къню Кожухаров, Методи Танев, Васил Акьов, Тодор Абазов, Георги Боков, Мишо Николов и Ре­визионна комисия от 5 души в състав: Асен Нейков, Констан­тин Буюклиев , Иван Иванджийски, Тотю Белчев, Ана Българанова.

На 11 март 1960 г. в София е проведен първият конгрес на Съюза на българските журналисти. Участват 300 журналисти от централния и регионалния печат, БТА, радиото и телевизията. Форумът е отразен в бюлетина „Вътрешна информация“ на БТА.

Вижте и

ПП-ДБ върнаха модела „Борисов“ на власт и заедно с това се върна и мутренският модел на управление

Днес бе открит конгресът на българските журналисти

София, 11 март 1960 г.  Значително събитие за българския печат е конгресът на Съюза на българските журналисти, който бе открит днес в Студентския културен дом в столицата. Повече от триста делегати на редакционните колективи на вестниците от цялата страна, на списанията, на Българската телеграфна агенция, радиото и телевизията се събраха, за да отчетат досегашните постижения на печата, да обсъдят предстоящите задачи, поставени от партията и свързаните с тях основни творчески въпроси на бъдещата дейност на журналистите – борбата за осъществяване програмата за ускорено икономическо развитие на родината за мир и разбирателство на Балканите и в света.
На конгреса присъстваха секретарят на ЦК на БКП Митко Григоров, министърът на външните работи Карло Луканов, членовете на ЦК на БКП Рубен Аврамов, Петър Георгиев и Христо Калайджиев, дългогодишни работници по печата, представители на политическите, масовите и творческите организации, видни общественици и много журналисти от цялата страна.
Присъстваха също така аташета по печата и чуждестранни кореспонденти в София.
Конгресът бе открит с кратко слово от члена на УС на СБЖ Георги Боков, главен редактор на вестник „Работническо дело“. Той изтъкна, че под непосредственото и умело ръководство на Централния комитет на Българската комунистическа партия Съюзът на българските журналисти се превърна в дейна културно-историческа организация, която разгърна активна дейност за сплотяване на журналистическите кадри около Централния комитет на партията, за възпитанието им в преданост към народа, към идеите на социализма и мира, даде своя принос за подобряването на българския печат. Сега за нашия печат и радио, за българските журналисти – каза той – няма друга по-важна задача от повелята да работят с всички сили, всеотдайно за претворяване в живота на програмата за бърз икономически подем, за превръщане на печата и радиото в още по-дейни помощници на Централния комитет на партията. Тъкмо такава е основната цел на нашия конгрес – като отчете направеното в това отношение досега, да набележи предстоящите задачи, да утвърди досегашните и да намери нови форми за мобилизиране на силите на работниците по печата в борбата за ускорено социалистическо развитие, за намаляване на международното напрежение, за мир и дружба на Балканите.
Със ставане на крака и едноминутно мълчание присъстващите почетоха паметта на починалите през отчетния период членове на Съюза на българските журналисти.
Избрани бяха Редакционна комисия, Мандатна комисия, Комисия по резолюцията, писмата и телеграмите и Комисия по измененията в Устава.
Бе прочетена телеграма, с която Секретариатът на Международната организация на журналистите поздравява делегатите на конгреса и им пожелава ползотворна работа.
Отчетен доклад на Управителния съвет на Съюза на българските журналисти прочете председателят на Съюза – Славчо Васев.
Той посочи редица примери на недостатъчно задълбочено изучаване на фактите. Спирайки се на дейността на Съюза, той изтъкна, че тя е била полезна, но недостатъчно внимание Съюзът е отделял за журналистите от местните вестници. Той предложи новият Управителен съвет да набележи мерки за повишаване майсторството и квалификацията на работниците в местния печат.
Иван Ставракиев, делегат от в-к „Родопски устрем“- Смолян, говори за близката подкрепа на Окръжния партиен комитет и направи някои критични бележки по дейността и връзките на Съюза със журналистите от местния печат.
Доц. Стефан Танчев, ръководител на Катедрата по журналистика при Софийския държавен университет, разказа за подготовката на журналистически кадри, като изтъкна, че откриването на Факултета по журналистика и въвеждането на задочно обучение е безспорно положителен факт – израз на грижите на Българската комунистическа партия за нашия печат. След това той говори за значението на българските издания на чужди езици, предназначени за чужбина.
Делегатът на журналистите от изданията на турски език Сюлейман Гавазов изтъкна големите грижи, които партията полага за турското население в България, и разказа за основните проблеми, които изданията на турски език осветляват.
Делегатът от вестник „Отечествен зов“-Пловдив Теофил Теофилов, заяви, че приветствието на Централния комитет на Българската комунистическа партия до конгреса служи като ръководство и вдъхновение в бъдещата работа. Той отправи критика към разпространителите на печата в Пловдив, като изтъкна тяхната мудност. Теофил Теофилов говори и за полезното сътрудничество във вестника на научните работници в областта на селското стопанство, както и за връзките на редакцията с журналисти от местни вестници в социалистическите страни.