СИГНАЛ ЗА НАКЪРНЯВАНЕ ПРЕСТИЖА НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ

До: ВСС, ИВСС

Копие до: Главния прокурор на РБ и всички членове на ВСС

СИГНАЛ ЗА НАКЪРНЯВАНЕ ПРЕСТИЖА НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ

От: адвокат Росен Димитров Димитров, член на Адвокатска колегия – гр. Пловдив с личен № 1800135540, тел: 0888 558 753, e-mail: [email protected]

Срещу: ВСС, като колективен орган и срещу всеки един член на ВСС в качеството му на такъв.

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА ЧЛЕНОВЕ НА ВСС,

Подавам този сигнал за уронване престижа на съдебната система срещу всеки един от Вас в качеството му на член на ВСС, както и срещу ВСС като колективен орган. Правя това с ясното съзнание, че липсва механизъм, по който да се развие и реализира такава процедура по мое /обществено/ искане.

Липсва обаче и процедура по която да се реализира отговорността на главния прокурор за уронване на престижа на съдебната власт, но това не Ви попречи да провеждате производство при липса на правила, определено като “хибриден“ процес от доц. Атанас Славов, министър на правосъдието.

На 08.06.2023 г. бе проведено заседание на Пленума на ВСС по две предложения, а именно:

1. Предложението от членове на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет за предсрочно освобождаване от длъжност на главния прокурор на Република България Иван Стоименов Гешев поради наличие на обстоятелства по чл. 129, ал. 3, т. 5 от Конституцията на Република България за тежко нарушение на служебните задължения, изразяващо се в несъвместима намеса в разследването чрез даване на устни указания на органите на досъдебното производство, каквито правомощия главният прокурор няма.

2. Предложение от членове на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет за предсрочно освобождаване от длъжност на главния прокурор на Република България Иван Стоименов Гешев поради наличие на обстоятелства по чл. 129, ал. 3, т. 5, предл. последно от Конституцията на Република България, а именно действия, които накърняват престижа на съдебната власт, чрез изричане на думите “политически боклук“, а също и използвана лексика, интонация и жестове, с което е в противоречие с етичните правила и толерантността.

Този сигнал до Вас е поради това, че според мен и според огромна част от гражданите на Република България с действията и бездействията, но с приоритет на действията, не само че накърнихте престижа на съдебната власт, а сринахте и малкото останало доверие в същата.

Поради това подавам настоящото искане, което се състои от девет точки, за краткост синтезирани, както следва:

I. Трибунал при липса на процесуални правила.

II. Необоснованост в предложение за прекратяване на правомощия и отказ от предоставяне на мотиви за оттеглянето му.

III. Грубо погазване на етичните стандарти, както и невъзпитаност и взаимни подигравки.

IV. Нарушен стандарт за независимост и безпристрастност.

V. Недопустим натиск над “свидетели“.

VI. Непредвидими и пагубни бъдещи последици за цялата съдебна система.

VII. Опасност от бъдещо осъждане на държавата от действието на противоконституционен закон.

VIII. Връзка със “Съдебен спор“ и “Съдби на кръстопът“.

IX. Заключение.

Моля да имате предвид, че с настоящото засягам принципни въпроси, в следствие на така проведеното публично заседание (което аз определям като линч), независимо от личността на “подсъдимия“. Тези въпроси са относно върховенството на закона, гарантирането правото на защита, свободата на изразяване на мнение, правото на справедлив съдебен процес, правото на зачитане на личния и семейния живот, забраната за злоупотреба с права.

Поради това моля, да не бъда определян като “защитник“, “повереник“, “адвокат“ или “процесуален представител“ на главния прокурор, все термини, използвани от Вас по отношение на адв. Томова.

I. Трибунал при липса на процесуални правила.

От излъчването на заседанието стана ясно, че този своеобразен “процес“ срещу главния прокурор (според повечето от Вас “Главен виновник“ поради, което по-долу ще го наричам и така) се провежда при липса на регламентирани процесуални правила и ред, гарантиращи правата и интересите на участващите в процеса, както и държавния – обществен интерес, доколкото главният прокурор, освен в лично качество бе изправен на “съд“ и като представител на институцията Главен прокурор, доколкото такава все още съществува според Конституцията.

Поради това министърът на правосъдието, като председателстващ заседанието определи този процес като “хибриден“ такъв, взаимстващ правила от различни процесуални закони.

Тази липса на правила ме кара да определя процеса срещу главния прокурор като “трибунал ad hoc“, редът по който се определя не от закона, а от свободната воля на мнозинството от Вас – негови членове. Последното означава, че правилата, по които се разглежда най-значимото към момента “дело“ в страната, се определят “в движение“, без предварителна процедура, а според волята на мнозинството от Вас, играещо роля на по-силния!

Последното ме провокира да определя процеса като своеобразен “инквизиционен процес“, мек вариант на който е “народен съд“, който предварително е определил “решението“ (присъдата). Предвид това, събираните от Вас доказателства ще бъдат нагласявани спрямо “решението“ (присъдата), вместо да е обратното – “решението“ (присъдата) да са въз основа на доказателствата.

Употребявам термините “решение“ (присъда) провокиран от Вас, които използвахте различни термини по отношение на защитата на главния прокурор, а именно “защитник“, “процесуален представител“, “повереник“, които прекрасно знаете – имат различен процесуален смисъл и са различни страни в процеса.

Въпреки липсата на нормативна рамка, по която следва да се проведе тази процедурата, Вие провеждате същата, вместо да спрете производството до изработване на правила.

Според мен провеждането на процедура “хибриден процес“ (по думите на доц. Ат. Славов), при липса на правила и ред, гарантиращи законност, представлява грубо накърняване на престижа на съдебната власт и е основание за отвод на всеки един от Вас в лично качество и за саморазпускането на този състав на ВСС като колективен орган!

II. Необоснованост в предложението за прекратяване на правомощия и отказ от предоставяне на мотиви за оттеглянето му.

По време на заседанието вносителите на първото предложение за предсрочно освобождаване на главния виновник, оттеглиха искането си. Това предизвика дълги дебати, които бяха определени от различни обществени личности като потрес, цирк, фарс и др.

Нещо повече! След оттеглянето на предложението, прок. Калина Чапкънова заяви, че имала мотиви за оттеглянето, но нямало да ги изложи поради това, че липсвало закон, който да я задължава да стори това.

Това оттегляне според мен би могло да означава няколко неща:

1. Прибързано и тенденциозно направено искане, при първоначална липса на информация за конкретните действия на главния прокурор, които могат да са основание за предсрочното му освобождаване.

2. Направено искане при налична информация, че главният прокурор не е осъществил намеса в разследването.

Която и от двете опции да е налице, според мен би могло да означава следното: липса на професионализъм; неправомерен външен натиск за предприемане на действието; внезапно осъзнато желание за отстраняване на главния прокурор; обикновен опит да се “изпробва“ процедурата по освобождаването му, пък “ако мине“ или съчетанието от няколко от посочените.

При всички положения обаче искането е неоснователно, което показва тенденциозност, лично отношение, предубеденост – все качества, несъвместими с морала и етиката на магистратите, каквито са вносителите, което е второ основание за прекратяване на процедурата, за отвод на всеки един от вносителите на сигнала и за саморазпускането на този състав на ВСС като колективен орган, допуснал до разглеждане по същество на искането!

III. Грубо погазване на етичните стандарти, невъзпитаност и взаимни подигравки.

По време на дебата (или по-скоро на препирните), когато бе оттеглянето на първото предложение от вносителите, показахте лично неуважение един към друг, граничещо с неприязън, като взаимно се иронизирахте и подигравахте.

Публично членове на състава на “съда“, бидейки върховни магистрати, висши фигури в съдебната система и ръководители на структури на същата, се питаха дали знаят за разликата между “оттеглянето“ на искане и “отказът“ от искане.

Повдигнахте въпроса дали искането за оттегляне на първото предложение има характер на “оттегляне“ или на “отказ“ от “иск“ и какви би следвало да са действията на “съда“, както и какви са “процесуалните“ последици на това действие, определено от вносителя като “оттегляне“.

Съдията Вероника Имова (ако не бъркам) направи аналогия с наказателния процес, при който не съществува възможността за оттегляне на обвинителен акт, а прокурорът може само да не поддържа обвинителната си теза. При всички положения обаче оттегляне не може да има от “вносителя“

Това от своя страна означава, че част от Вас, приравняват “процеса“ срещу главния виновник на наказателен такъв, за който би следвало да се прилагат правилата на наказателните закони, а други го считат за граждански , за който важат различни правила – тези от гражданските такива.

Според мен това “незнаене“ на приложимите правила и процесуалния ред от членовете на състава на “съда“ води до гадаене на изправеното пред “съда“ лице за реда по който се развива процедурата, която ще доведе до реализиране на неговата отговорност.

Това гадаене не само драстично нарушава правото на защита на “изправения пред съда“, но и срива доверието на обществеността в съдебната система в цялост, поради което се явява и самостоятелно основание за отвод на всеки един от Вас като членове на състава на “съда“, както и за разпускането на “съда“ като колективен орган.

Разбира се, това е и основание за започване на същата процедура – за “уронване на престижа на съдебната власт“ по отношение на всеки един от Вас!

IV. Нарушен стандарт за независимост и безпристрастност.

Обръщам вниманието на обществото, че по време на “процеса“ срещу главния виновник, бе осъществено съвместяване на процесуални качества на “обвинители“ и “съдии“ (членове на решаващия орган).

Българските процесуални закони, от които по аналогия взаимствате правила по хибридния процес срещу главния виновник, Конституцията на РБ, както и международните правни актове не допускат съвместяването в едно на процесуални качества на жалбоподател/и (в случая предлагащ/и) или “обвинител/и“ и решаващ орган, произнасящ се по същество на изхождащото от самия него искане (обвинение).

В случая шестима прокурори по първото искане и четирима по второто съвместяват в едно качествата на искащи предсрочното освобождаване на главния виновник “обвинители“, като в същото време са и в състава на решаващия орган “съдии“ в същото производство.

По време на “делото“ член от състава на “трибунала“ направи доказателствено искане на “разпит“ или както сами го определихте “изслушване“ на свидетел. Оставям настрана факта, че след като това изслушване няма характер на разпит, изслушваният не би трябвало да има качеството на “свидетел“. Няма да засягам и въпроса за отговорността му за лъжествидетелстване и дали въобще “свидетелят“ в този своеобразен “хибриден“ процес носи такава.

Ще засегна обаче въпроса за направеното искане от страна на един от “съдиите“ в процеса (като член от състава на трибунала) за изслушване на “свидетеля“ Борислав Сарафов.

Това искане бе формулирано от нея с основанието за “оборване“ на “показанията“ на прежде разпитания “свидетел“ Ясен Тодоров.

Получи се така, че член на състава на “съда“ сам изисква и събира доказателства за “виновността“ на изправеното пред “съда“ лице.

Това е непримирима несъвместимост с основния принцип на правото за независимост и безпристрастност на решаващия орган, като липсата на безпристрастност у състава и неговите членове в лично качество е още едно самостоятелно основание за отвод на “съдията“ направил искането, както и на целия състав на “съда“, допуснал тази непозната в световната история и практика “юридическа вакханалия“ и драстично “издевателство“ над “изправеното пред съда“ лице.

V. Недопустим натиск над “свидетели“.

Силно впечатление оставиха у мен “разпитите“, определени от Вас като “изслушване“ на двама “свидетели“ – св. Ясен Тодоров и св. Марчела Панталеева. Сами определихте, че това действие не представлява “разпит на свидетел“ в процесуален смисъл, от което би следвало “свидетелят“ да не носи присъщите му задължения и отговорност, характерни за “обичайните“ съдебни процеси. Вероятно поради това “свидетелите“ не бяха предупредени за отговорността им за лъжесвидетелстване по чл. 290 от НК.

Въпреки че според самите Вас действието няма характер на разпит, а на изслушване, Вие “запазихте“ термина “свидетели“ на лицата, които изслушвате (разпитвахте). Публично им задавахте недопустими въпроси, като осъществихте неприемлив натиск върху тях.

Всичко това без да спазите задължението си да им разясните обстоятелствата по чл. 121 НПК и правата им по чл. 122 от НПК, както и отговорността по чл. 290 от НК.

На “свидетеля“ Ясен Тодоров, въпреки липсата на задължение за говорене на истината и отговорност за лъжествидетелстване, характерни за свиделите, какъвто той в случая не е, публично задавахте въпроси от неговата лична сфера относно членовете на семейството му и тяхната релация с “изправеното пред съда“ лице.

На “свидетеля“ Марчела Панталеева, въпреки липсата на задължение за говорене на истината и отговорност за лъжествидетелстване, характерни за свиделите, каквато тя в случая не е, публично задавахте (прок. Чапкънова, ако не бъркам) въпроси какво означава “главният прокурор да е притеснен и объркан“, както и какво означавало “върхова точка“!

С тези действия от Ваша старана, които аз определям като безобразно навлизане в личната сфера на “свидетелите“ и като недопустимо притискане на същите с цел извличане на желана информация за “виновността“ на “изправения пред съд“ от страна на членове на решаващия състав, Вие нагледно реализирахте средновековния инквизизионен процес, а в по-ново време процесът на “Народния съд“.

Това също е самостоятелно основание за отвод на всеки един от Вас като членове на състава на “съда“ и за разпускането на “съда“ като колективен орган, както и основание за започване на процедура “уронване на престижа на съдебната власт“ по отношение на всеки един от Вас!

VI. Непредвидими и пагубни бъдещи последици за цялата съдебна система.

С предложението за предсрочно прекратяване на правомощията на главния прокурор на посоченото основание, поради отправена обидна квалификация, посредством израза “политически боклук“, включително чрез непристойни интонация и жестове, Вие създавате опасен прецедент, “заканвате се“, “заплашвате“ всеки бъдещ главен прокурор, а и на всеки един магистрат, който не е удобен на “политическия боклук“ или “политическия елит“ да бъде отстранен заради думи, изрази, жестове и мимики!

Тук е мястото да вметна, че изразът, за който главният прокурор е изправен на “съд“ е изваден от контекста. Точният употребен израз е следният:

“Политически боклук , извинявам се за този израз.“

Изваждайки думи от контекста неприкрито демонстрирате своята заинтересованост от изхода на “делото“ вероятно, за да угодите на определени лица, извън съдебната система.

Дори да приемем, че изразът “политически боклук” е точен и неизваден от контекста, той според мен не е произнесен към определен политик или политическа партия. Този израз е метафора за тези политици, които са нарушили закона. Няма гражданин, който да е против в Република България политиците, които са злоупотребили и вината им е доказана да бъдат отстранени от политиката и определени като “политически боклук“.

Твърдя, че коректният израз “Политически боклук , извинявам се за този израз“ кореспондира с правото на свободно изразяване според ЕСПЧ и КРБ.

Напомням още, че ВАС определи термина “шпицкоманда“ на г-н Бойко Атанасов като свобода на изразяване а не нарушение на етичните правила /за справка съдията Магдалинчев/.

Това основание за предсрочно освобождаване от длъжност на главния прокурор, поставя пред обществото, пред което публично реализирате “процеса“, много въпроси. Част от тях са: Ако заради думи и мимики може да бъде отстранен главен прокурор, какво може да бъде сторено на един обикновен работещ човек? Удобен и безгласен ли ще е следващият главен прокурор? Страхува ли ВСС следващият главен прокурор и всеки един магистрат?

Убеден съм, че и сами може да развиете тезата ми и да си самозададете още много въпроси!

Това е още едно самостоятелно основание за отвод на всеки един от Вас като членове на състава на “съда“ и за разпускането на “съда“ като колективен орган, както и основание за започване на процедура “уронване на престижа на съдебната власт“ по отношение на всеки един от Вас!

VII. Опасност от бъдещо осъждане на държавата от действието на противоконституционен закон.

Като върховни магистрати и ръководители на съдебната система, Ви е известно, че приетите изменения, предложени от служебния министър на правосъдието Крум Зарков, известни в обществото като “Механизъм за разследване и контрол на главния прокурор“ са противоконституционни.

Според мен прекрасно знаете, че тези промени ще бъдат обявени за противоконституционнни от КС, каквото искане вече има.

Твърдя, че са Ви известни, защото вероятно сте запознати със становището на Върховния касационен съд, внесено в предходния Парламент, с които ВКС буквално се подигра с “неизвестния“ създател на промените.

В случай че не сте запознати, може да попитате съдия Галина Захарова, която също е член на ВСС /В този смисъл правя доказателствено искане съдия Захарова да разясни публично становището на ВКС до предишното НС с вх. № КП – 48 – 312 – 00 – 1 от 10.01.2023 г./

Според тези промени нужното мнозинство за предсрочно освобождаване на главния прокурор е 13, а не 17 гласа във Висшия съдебен съвет .

Известно Ви е и искането на главния прокурор до КС за обявяването на тези разпоредби за противоконституционни.

Въпреки това обаче неглижирахте това висящо пред КС дело и не спряхте “процеса“ до произнасянето на КС, както спорен мен беше редно! Продължаването на “процеса“ под действието на противоконституционни разпоредби, каквито със сигурност са цитираните промени, създава бъдеща опасност държавата да бъде осъдена на огромно обезщетение! /Справка Решение № 207 от 06.01.2020 г, по гр.д. № 4662/2019 г., трето ГО по описа на ВКС/

Твърдя, че обществото, пред което разгръщате “процеса“, не желае и няма да приеме такъв резултат!

Продължаването на “процеса“ затвърждава аргумента ми за произволния и тенденциозен характер на процедурата. Нейните елементи не се вписват в рамките на демократичните принципи, заложени в българската Конституция! Както вече споменах тя наподобява на инквизицията, реализирана пред средновековието, особено с бързането за вземането на главата на “изправения пред съда“.

Това “процесуално“ бързане за реализирането на отговорността на “изправения“ пред “съда“ е самостоятелно основание за отвод на всеки един от Вас като членове на състава на “съда“ и за разпускането на “съда“ като колективен орган, както и основание за започване на процедура “уронване на престижа на съдебната власт“ по отношение на всеки един от Вас!

VIII. Връзка със “Съдебен спор“ и “Съдби на кръстопът“.

Процедурата по предсрочно освобождаване на главния прокурор поражда и много други въпроси пред обществото. Част от тях вече засегнах по-горе. Те са: Така ли се развиват съдебните производства? Така ли се съдят лицата? По такъв начин ли се разпитват свидетели? Наистина ли няма ред и процесуални правила? И много други…

Поради това за голяма част от членовете на обществото съдебният процес е такъв какъвто ни се представя в телевизионни предавания като “Съдебен спор“ и “Съдби на кръстопът“.

За мое огромно съжаление, с този “трибунал“ вие затвърдихте тяхната представа, че съдебните процедури в РБ са прекрасно онагледени от предаванията “Съдебен спор“ и “Съдби на кръстопът“.

Това също е самостоятелно основание за отвод на всеки един от Вас като членове на състава на “съда“ и за разпускането на “съда“ като колективен орган, както и основание за започване на процедура “уронване на престижа на съдебната власт“ по отношение на всеки един от Вас!

IX. Заключение.

Моля да приемете този сигнал като искане за отвод на всеки един от Вас като членове на състава на “съда“ в производството по предсрочно освобождаване на главния прокурор, за започване на процедура за уронване на престижа на съдебната власт спрямо всеки един от Вас и за разпускането на “съда“ като колективен орган.

В условията на евентуалност, ако не уважите горното, искането ми е да спрете коментираната процедура /трибунал ad hoc/ до произнасянето на Конституционния съд по следните дела:

– дело № 9/2023 г. по искане на главния прокурор за даване на задължително тълкуване на чл. 130, ал. 4, изр. 1 от Конституцията на Република България, а именно:

1. Прекратяват ли се функциите на Висшия съдебен съвет с изтичане на мандата по чл. 130, ал.4, изр. 1 от Конституцията на Република България на изборните му членове?

2. Конституционно допустимо ли е избраните членове от професионалната квота на новия Висш съдебен съвет заедно с членовете по право да формират нов състав на ВСС?

3. Конституционно допустимо ли е Висш съдебен съвет с изтекъл мандат по чл. 130, ал. 4, изр. 1 от Конституцията на Република България да взема решения, включително по отношение на председателите на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на главния прокурор, както и на всички други административни ръководители в органите на съдебната власт?

– дело № 10/2023 г. по искане на главния прокурор за установяване на противоконституционност на разпоредби, придобили обществена популярност като “съдебна реформа“ и “механизъм за разследване и контрол на главния прокурор.“

Дата: 11.06.2023 г. С УВАЖЕНИЕ:______________________

/адв. Росен Димитров/