Журналистът-международник Валерий Тодоров представи на 6 юни новата си книга „Медии и време. Журналистика, истина и реалност“ в Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“. Още във встъпителните си думи той отдели медиите от журналистиката като призвание.
„Не всичко в медиите е журналистика и те не са индентични понятия“, каза авторът, цитиран от impressio.dir.bg. Валерий Тодоров подчерта, че в момента обществото ни има големи очаквания към журналистиката, но за жалост срещу тези очаквания сме свидетели на „големи разминавания“. Такава е медийната реалност. В нея се забелязват „информационни мутации, подобни на вирус“.
Очертава се един главен въпрос: „Доколко тази медийна реалност съответства на онази действителност, към която ние (журналистите) имаме задължението да бъде достоверна, обективна, да представя различните гледни точки. Целият този спектър от проблеми, като стигнем до фалшивите новини, присъства в заглавието на книгата“, поясни авторът.
По тези болни въпроси на времето, в което живеем, се изказаха и много от гостите на Тодоров – видни журналисти-международници с голям опит като Енчо Господинов и Симеон Василев. Сред изказалите се бяха и рецензентът на изданието – проф. д-р ик.н. Стоян Денчев, ректор и председател на Общото събрание на Университета по библиотекознание и информационни технологии в София, медийният специалист доц. д-р Катя Михайлова, председателят на Съвета за електронни медии Соня Момчилова, журналистът Кин Стоянов и др.
Гостите споделиха свои наблюдения от медийната среда и разказаха любопитни истории от своята журналистическа работа у нас и по света, както и спомени за общата си работа с автора на книгата.
„Книгата на Валери Тодоров е богата, защото показва как можеш да станеш журналист от наднационален мащаб“, заяви журналистът-международник Енчо Господинов.
Някои, които вече бяха чели книгата преди премиерата й, споделиха общото мнение, че тя ще бъде полезна не само на студентите по журналистика, но и на преподаватели по теория на журналистиката, както и на всички действащи журналисти.
„Също така неизкушената публика ще може да надникне в кухнята, да види как се прави една новина, как се обработва, какви са рисковете в линеен план и в координатен, когато се намесват различни фактори. Как те да се отсеят, как през различните гледни точки да се спазят изискванията за пропорционалност, за съпоставимост, за обективност, стремежът в журналистиката да се понижава субективният фактор, тоест достоверността да се приближава до истината. Успяваме ли, не успяваме ли, кои са капаните и кои са съзнателните манипулации“, поясни авторът.
„В заглавието се съдържат много знаци. Медиите и времето са две пространства, които непрекъснато се пресичат. На нас винаги не ни стига времето, ние работим за времето, да изпреварим времето, след това го догонваме ако то ни изпревари, така че времето в медиите е много важен фактор. Всичко да стане точно на време, мигът да се пресъздаде, за да може ние да сме в центъра, да сме очевидците на събитието, да сме първите“, споделя авторът в интервю за БНР.
Валерий Тодоров разграничава действителността от медийната реалност. За него те са две свързани, но много различни понятия. В същото време авторът подчертава и друга съществена разлика – че в медиите има все повече развлечения и по-малко журналистика. Особено в телевизиите.
„Често не всички в медиите са журналисти и не всичко е журналистика, като това е една подмяна на професията“, казва журналистът.
Валерий Тодоров е минал през цялата „кухня“ на журналистиката, започвайки от студентския вестник „Софийски университет“. Основната част от професионалната му кариера е свързана с БНР, където започва работа още в началото на 80-те. Години наред е кореспондент в Москва на БНР, БТА и БНТ, утвърждавайки се като един от най-добрите познавачи на Русия и постсъветското пространство. Негови кореспонденции публикуват и много печатни издания. Интервюирал е авторитетни световни личности като Михаил Горбачов, Борис Елцин, Владимир Путин, Бил Клинтън, Сали Бериша и др.Автор е на документални филми за БНТ.
От 29-и май 2007-а до 29-и май 2013-а година в два последователни мандата Валерий Тодоров оглавява Българското национално радио. Като негов ръководител е бивал и мишена на политически натиск и затова познава „от първо лице“ разминаването между призванието да бъдеш журналист – да отразяваш истината и поврътливата медийна реалност. Приносът на Тодоров за радиото ни е голям. Под негово ръководство са открити няколко нови радиостанции, започват и първите цифрови радиоизлъчвания в страната на къси вълни по технологията DRM.
Журналистът е носител на най-високата награда на БНР – „Сирак Скитник“. Член е на международни форуми за сътрудничество с Русия и Китай, на Обществения съвет на Дипломатическия институт към Министерството на външните работи на Република България, вицепрезидент на Европейската асоциация на обществените медии от Югоизточна Европа и вицепрезидент на европейската радиомрежа за обмен на новини и предавания „Евранет+“.
Несъмнено богатият журналистически опит на Валерий Тодоров няма как да се побере описан в една книга, затова всички гости на автора на „Медии и време. Журналистика, истина и реалност“ единодушно му пожелаха творческо дълголетие – още книги.
Проблемът, че обществото ни днес е разделено и това поставя на голямо изпитание журналистиката, тревожи Тодоров. „Много сме разделени в начина, по който оценяваме събитията. Средата се променя. Пред нас са много дилеми. Въпросът е в каква посока се променяме ние. Трябва да изровим същността на проблемите. Иска се честност и кураж. Понякога се налага да плуваш срещу течението. Виждате колко журналисти лежат в затворите. Времената са трудни. Има трудни истини“, отбелязва той.
Каква е вашата реакция?
