Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път…
Министерският съвет (МС) одобри 21 национални програми за образование, които ще се изпълняват през 2023 г., съобщи на брифинг в МС служебният министър на образованието проф. д-р Сашо Пенов.
Общата стойност на всичките национални програми, за които са предвидени средства, е 229 838 лева., което обезпечава и надгражда дейностите, които се извършват в образованието заедно с другите средства, предвидени за издръжка на обучението, каза министърът. Той подчерта, че съдържанието на националните програми предварително се обсъжда на Отраслов съвет, в който участват всички социални партньори. След това те подлежат на обществено обсъждане, на което заинтересованите страни могат да дават предложения по подобряването им. Следва обобщаване на резултатите от тези обсъждания и внасяне в МС за тяхното одобрение.
Ежегодно Министерството на образованието и науката (МОН) публикува отчет за изпълнението на националните програми от предходната година, като тази година отчетът е публикуван на страницата на МОН в интернет на 20 април, информира министърът.
Той обърна внимание на новите национални програми – „България – образователни маршрути“ и „Неразказаните истории на българите“.
Първата програма замества приключилата по време на ковид кризата програма „Отново заедно“, която даваше възможност на учениците да пътуват по българските туристически обекти. Тъй като пандемията премина, преценихме, че средствата могат да се използват за нова програма, свързана с образователния процес, което дава възможност получените знания в училище да се надградят с посещение на обекти в реална среда, посочи Пенов. Предоставя се възможност за организиране на екскурзии от 2 до 5 дни в различни обекти, свързани с историята, археологията, географията, биологията, икономиката, архитектура, етнография и занаятите. Целта е децата да видят и възприемат на място материала, който изучават в училище, поясни министърът и каза, че могат да кандидатстват всички държавни, общински, частни, духовни училища, както и българските неделни училища в чужбина.
На второ място той подчерта важността на програма „Неразказаните истории на българите“. В края на миналата година Народното събрание прие нова редакция на Закона за предучилищното и училищното образование, в която се акцентира върху съхраняването на българската национална идентичност и самосъзнание като цел на образователния процес, припомни Сашо Пенов. Затова смятаме чрез тази програма да насърчим постигането на тази цел. Идеята е чрез активизиране на дейности в българските държавни и неделни училища в чужбина, да се даде възможност местната общност в чужбина да изследва български източници, родови корени, с което да се допринесе за утвърждаването на българската идентичност и самосъзнание. Могат да участват държавните висши училища, научните институти на БАН и децата, които посещават българските неделни училища зад граница, които са над 340, информира министърът.
С оглед средата, в която живеем и случаите на агресия в училища се предвижда нов модел „Училища без агресия“ в националната програма „Подкрепа за личностно развитие на децата и учениците“, съобщи още служебният образователен министър. Според него е важно да се даде възможност децата да присъстват повече в училище, да споделят своите разбирания, да имат съвместни дейности, да се обучават по превенция на агресията, като се използват уменията на педагогически специалисти, като крайната цел е изграждането на един позитивен климат и превенция за насилието.
Сашо Пенов съобщи, че продължава много добре приетата програма „Заедно в изкуствата и спорта“ за развиване на колективни спортове в училищата, по която могат да участват и деца със специални образователни потребности.
Друг акцент, заложен общо в съдържанието на националните програми, е подобряване на IT уменията, свързани с киберсигурност и безопасен интернет, като целевата група са не само учениците, а и училищата. Целта е да се създаде среда, в която учениците предпазливо могат да използват съвременните технологии, отбеляза министър Пенов.
Той информира, че продължава програмата „Изучаване и съхраняване на традициите и историите в българската армия“, към която имаше повишен обществен интерес. Тя е провеждана през 2021 г., отзвукът в училищата е позитивен, затова програмата ще присъства и тази година, за да се утвърди българската национална идентичност и самосъзнание.
Каква е вашата реакция?
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. На 1 април 2013-та година, 169 години след началото на първото издание на списание „Любословие”, поставяме началото на неговото онлайн издание