Ако пътувате само с българските железници, може би си мислите, че с постоянните закъснения и чести повреди едва ли може да стане по-зле и надали има развита държава, където да управляват по-некадърно обществения си жп-транспорт. Само че има и едва ли ще познаете, че става дума за Германия.
Ако си мислите, че всички влакове в Германия са „цъфнали и вързали“, жестоко се лъжете. Аз използвах както баварски регионални влакове (най-лоши впечатления), така и влакове в провинция Баден-Вюртемберг, чиито разписания, закъснения и обслужване са значително по-зле от българските. Не бих ги препоръчал на никой, който няма излишно време, тъй като може да го зарежат на някоя гара, от която няма с какво да се придвижи към дестинацията, присъстваща в билета му. Всички знаем колко са трагични БДЖ и след като казвам, че германските регионални влакове са по-зле, това означава, че наистина са трагични по множество показатели. И закъсненията са само капка в морето, въпреки че са впечатляващи. Например за 2 часа път от Мюнхен до Улм влакът закъсня с 1 час и 10 минути.
Основните проблеми обаче са свързани с отношението към клиентите и по-точно с пълното безразличие към целта на техните пътувания, която е да стигнат до града, до който са си купили билет. Не навреме, а изобщо. Ако не сте решили къде ще пътувате, или ви е все едно, това е подходящият транспорт за вас- и без това има вероятност да не стигнете, докъдето сте решили. Никой от кондукторите и останалия персонал на регионалните железници не се интересуваше дали клиентите им се опитват да хванат връзка с друг влак на междинна гара и трябва да го направят бързо, защото влаковете не се изчакват изобщо. Ако хората имат да сменят влак и закъсняват с първия (което се случва постоянно), обикновено връзката не изчаква, за да се прехвърлят пътниците, а просто си заминава. Или влакът спира на съответната гара, и не отваря изобщо вратите без каквито и да е обяснения или съобщения за причината, и пътниците си изпускат връзките. Представянето на данните за влаковете по информационните табла е трагично: погрешни влакове и часове, лъжлива информация или липсата на такава изобщо. И никаква регулация на пътуващите с колелета. Няма специално място за велосипеди и всеки си влиза където намери, което означава, че ако на първите спирки се качат повече велосипедисти, след това няма място за хората и ги зарязват по гарите. И обратното, ако се качат прекалено много хора, доста велосипедисти също остават по гарите, защото няма място за техните колелета.
За да добиете някаква представа за какво безхаберие става дума и колко далече е всичко от прехвалената германска точност, ще ви дам конкретен пример. На 16-ти август 2022г. от Залцбург отидох до Bad Reichenhall и езерото Saalachsee. Разстоянието е много кратко (около 40 минути), но има смяна на Freilassing. Още при тръгването от Залцбург влакът за Мюнхен закъсня, а като стигнахме на Freilassing след 7 минути вратите стояха блокирани между 5 и 7 минути и никой не можеше нито да влезе, нито да излезе. Освен това бяха заглушили мобилния интернет и хората не можеха да си цъкат на телефоните, което им беше едно от основните занимания, особено когато не знаеха какво става. Никой от кондукторите не си направи труда да обясни защо чакаме на гарата със затворени врати и какво ще правят хората, които си изпускат в същия момент връзките за други гари. На връщане от Bad Reichenhall положението стана трагично. Единият влак, който трябваше да дойде, изобщо не се появи, въпреки че го имаше на таблото. Изписаха, че няма да пристигне, чак когато мина часът, в който трябваше вече да е тръгнал от нашата гара. На съседния коловоз пристигна друг влак за неизвестна за мен гара. Всъщност се оказа, че минава по същия маршрут и дори стига до Залцбург без смяна, но никой не съобщи на всички, които продължавахме да чакаме влакът до Freilassing. Следващия влак не се появи в очаквания час и чак тогава на таблото беше изписано, че ще закъснее с пет минути. 15 минути по-късно се появи надпис, че ще закъснее с 25 минути. Разбира се, не дойде след 25 минути, а закъсня с 31 минути. На съседния коловоз междувременно пристигна следващият влак за същата дестинация и някои хора се прехвърлиха на него. Все пак закъснелият влак тръгна първи и пътниците, прехвърлили се на съседния с цел да стигнат по-бързо, щяха да пристигнат още по-късно. На Freilassing влакът за Залцбург трябваше да дойде на седми коловоз- поне така пишеше в разписанието и на електронното табло на перона. Изведнъж същият влак беше изписан и на таблото на осми коловоз. Няколко души започнахме да се чудим какво става – защо на двете табла пише едно и също и защо на осми коловоз вече има влак. Един от германските пътници говореше с придружителката си, която му обясняваше, че влакът трябва да е на седми коловоз, но той и обърна внимание, че най-отгоре вече се е появил текст на немски (показваше се и изчезваше), който обяснява, че влакът е преместен от седми на осми коловоз. По-лесно и ефективно щеше да е просто да спрат електронното табло на седми коловоз и да остане надписът за осми, защото който не разбира немски език трудно ще я разбере какво става. Но друго си е да си усложним живота! Аз казах на едно момче, което се чудеше дали да се качва на влака на осми коловоз, че това е точният влак, но накрая няколко души останаха да чакат влака на седми коловоз, който никога нямаше да дойде.
Каква е вашата реакция?
