Световноизвестният тенор Роберто Аланя идва за първи път в София. Концертът със Софийската филхармония е днес, 26 май, съобщават от филхармонията.
Под палката на маестро Найден Тодоров и в компанията на не по-малко известното сопрано и негова съпруга Александра Кужак, в зала 1 на НДК ще звучат обичани арии и дуети от опери на Пучини, Маскани, Леонкавало, Чилеа и Умберто Джордано.
ЖИВОТ КАТО РОМАН
Животът на Роберто Аланя e по-интересен от роман. Той е роден на 7 юни 1963 година от сицилиански родители, заселени в парижките предградия. В семейството всички пеят, но го смятат за немного талантлив и често му казват да мълчи, когато чичо му пее. Но Аланя знае, че има призвание. Той усъвършенства вокалната си техника, слушайки записи на великите тенори от миналото и следвайки напътствията на Рафаел Руис.
Години наред прекарва нощите си в пеене на стари мелодии и свирене на китара в кабаретата. Дълбоко в себе си обича операта, а идолът му се казва Лучано Павароти. И така, когато големият тенор пристига в Париж, за да раздаде автографи в универсален магазин, младият Аланя се промъква през тълпата, успява да се приближи до него и да му каже няколко думи. Точните думи несъмнено, тъй като тогава е поканен на прослушване от маестрото. Той отива и печели билет за финала на конкурса Павароти във Филаделфия, където се представя блестящо и взема голямата награда. Годината е 1988, Аланя е на двадесет и четири.
НАЙ-ИЗВЕСТНИЯТ ФРЕНСКИ ТЕНОР В СВЕТА
Днес, в почти 40-годишната си кариера френско-сицилианският тенор има над шестдесет роли към репертоара си – Алфредо, Калаф, Канио, Каварадоси, Дон Карлос, Де Грийо, Дон Хосе, Фауст, Лоенгрин, Манрико, Маурицио , Неморино, Отело, Пинкертон, Радамес, Родолфо, Ромео, Самсон, Туриду, Вертер… всички в представления, които го превръщат в най-известния френски тенор в света.
Със записи за Erato, Sony, EMI, Warner, Deutsche Grammophon, дискографията му е една от най-богатите, които съществуват: дуети, оратории, опери, антологии на велики творби, религиозни и популярни песни. Credo, Viva Opéra, Airs de Berlioz, Вel canto, Robertissimo, Luis Mariano, Sicilian, Pasión са някои от многобройните му албуми, отразяващи еклектиката на кариерата му.
Сред знаковите му дискове е „My life is an Opera“ (2014), който критиката определя като трогателен рецитал от арии и дуети, илюстриращи кариерата и живота му.
Тръгвайки извън утъпкания път, непрекъснато търсейки нови идеи – на диск, на сцена и на турнета, Аланя ясно разкрива желанието си да даде повече на публиката си. Той неведнъж е повтарял опита си от създаването на чисто нови концертни програми по целия свят, смесвайки различни жанрове и демонстрирайки уникалната си способност да поддържа гласа си – тенор, верен на стила на това, което пее.
ЗАЕДНО НА СЦЕНАТА И В ЖИВОТА
В последните години той успешно си партнира с полското сопрано Александра Кужак, която е и негова съпруга.
Тя започва музикалното си образование на 7-годишна възраст, свирейки на цигулка и пиано. Учи оперно пеене в консерваториите във Вроцлав и Хамбург. Кужак прави своя професионален оперен дебют на 21-годишна възраст във Вроцлавската държавна опера като Сузана в „Сватбата на Фигаро“. Нейната майка и учител Йоланта Жмурко изпълнява ролята на графиня. Кужак е лауреат на певчески конкурси във Варшава, Барселона, Хелзинки и Кантон.
През 2004 г. Кужак дебютира в Метрополитън опера, в ролята на Олимпия в „Хофманови разкази“. През същия сезон дебютира в Кралската опера „Ковънт гардън“ като Аспазия в „Митридат цар понтийски“, след което установява дълготрайно сътрудничество с оперния театър. Оперната прима се завръща и в Meт и участва в централни роли на няколко постановки. През февруари 2010 г. Кужак дебютира в „Ла скала“ в ролята на Джилда.
Кужак се е появявала и в Щатсопер в Берлин (Кралицата на нощта, Мими в „Бохеми“, Чо-чо-сан в „Мадам Бътерфлай“), Театър Реджио в Парма и Театър дю Капитолий в Тулуза (Джилда), Баварската държавна опера в Мюнхен (Клеопатра, Адел, Розина, Фиорила, Адина, Рахил в La Juive, Чо-чо Сан, Виолета), Виенската държавна опера (Розина, Адина, Сузана, Мари, Джилда, Виолета, Дездемона, Лиу, Неда), Teatro Regio в Торино e Teatro di San Carlo (Виолета), Teatro Massimo в Палермо (Norina), Teatro Massimo di Bellini в Катания (концерт с арии на Белини), Teatro Real в Мадрид (Susanna, Marie), Lyric Opera House в Чикаго (Blonde) ), Залцбургски фестивал (концертни арии от Моцарт, Енхен и Дона Анна), Арена ди Верона (Розина, Жулиет, Джилда, Виолета, Верди-Гала, Сантуца, Неда), Опера на Лос Анджелис (Фиордилиджи) и много други.
Каква е вашата реакция?
