Парламентът прие окончателно на второ четене промените в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), с които се създава механизъм за разследване на главния прокурор.
Предвижда се в случаите, когато е налице законен повод за започване на разследване срещу главния прокурор или негов заместник, материалите да се изпращат на ръководителя на наказателната колегия на Върховния касационен съд (ВКС). След постъпването им, образуваната преписка ще се разпределя незабавно на съдия, определен на случаен принцип, който временно ще бъде назначен на длъжност прокурор във Върховната касационна прокуратура (ВКС), за да се отговори на конституционното изискване наказателното преследване да се провежда от прокурор.
Предвидено е да се назначава и прокурор, осъществяващ контрол върху действията на прокурора, водещ разследването на главния прокурор. Този прокурор също ще е излъчен измежду съдиите от наказателната колегия на ВКС на случаен принцип и ще бъде назначен за заместник на главния прокурор.
През измененията в НПК депутатите приеха и съответни промени в Закона за съдебната власт. Решенията на пленума на Висшия съдебен съвет (ВСС) по отношение назначаване и освобождаване на главния прокурор се приемат с мнозинство не по-малко от 13 гласа, а решенията за назначаване и освобождаване по отношение на изборен член на ВСС, председателя на Върховния касационен съд и председателя на Върховния административен съд (ВАС) се приемат с мнозинство не по-малко от 17 гласа, реши окончателно парламентът. Предложението за крайната редакция беше направено от Рая Назарян (ГЕРБ-СДС) в пленарната зала и прието със 172 гласа „за“ и 37 „против“.
Текстът, подкрепен вчера в правната комисия, предвиждаше назначаването и освобождаването и на тримата големи в съдебната система – главния прокурор, председателя на ВКС и председателя на ВАС, да се приемат с мнозинство не по-малко от 13 гласа.
Когато главният прокурор е привлечен като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, прокурорът за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор, прави мотивирано искане до пленума на ВСС за временното му отстраняване от длъжност до приключване на наказателното производство, към което прилага достатъчно данни, приеха още депутатите.
Петър Петров от „Възраждане“ постави въпроса защо няма равно третиране на председателите на върховните съдилища. С какво те са по-специални, когато следва да им се търси дисциплинарна или наказателна отговорност като административни ръководители, попита той. „Защо това важи само за главния прокурор, а за другите двама големи – не? Отговорът е много прост, защото този законопроект се приема по спешност, само за да може сегашната процедура да приключи с мнозинство от 13 гласа в пленума на ВСС“, коментира Петров.
Никола Минчев („Продължаваме промяната – Демократична България“) посочи, че няма нищо странно да има различно третиране на главния прокурор и на председателите на ВКС и ВАС, защото поставянето на тримата големи под един знаменател не отговаря на правомощията им и влиянието им във ВСС. Един от големите проблеми на съществуващата уредба в Конституцията по отношение на ВСС е, че изборът на всеки един от тях остана в пленума на ВСС, а не отиде в една от двете колегии, смята той. По думите му независимостта на съда може да се гарантира, когато основната дума по отношение на председателите на ВКС и ВАС имат съдиите, които са пряко избрани от съдии, в колегията. Затова беше предложено и двойното мнозинство, докато изобщо се стигне до промяна в Конституцията, но то не срещна подкрепа в комисията, обясни Минчев. Не следва да има еднакво третиране на тримата и това произтича от различната им позиция и влияние в съдебната власт, и от различната роля, която изобщо прокуратурата и съдът имат, допълни той.
В срок до три месеца от влизането в сила на този закон Народното събрание и органите на съдебната власт започват процедура за нов избор на членове на Висшия съдебен съвет, реши парламентът.
БТА
Каква е вашата реакция?
