Десетки публикации в социалните мрежи алармират за строителни дейности, които, според авторите на постовете, съсипват културното наследство, оставено ни от майстор Кольо Фичето и ще заличат завинаги красотата на моста над Янтра край град Бяла.
В групи и индивидуални публикации се твърди, че мостът, който майстор Кольо Фичето е построил над река Янтра преди 150 години, се съсипва. Думите „извращение“, „престъпление“, „светотатство“ са най-приличните, които са използвани, но пък тяхната сила категорично внушава, че нещата не са добре и ще изгубим за поколенията този красив мост заради поредната корупционна сделка.
Пред БНР кметът Димитър Славов увери, че няма да има никаква интервенция по камъка на Фичето. Там ще работят само реставратори, подчерта той. По думите му камъкът ще се почисти. И още:
„Трябва да се укрепят трите бетонни крака, което ще позволи да се ушири платното и да стане в автентичния си вид„.
Ще се нареди калдъръма и ще бъде оправена хидроизолацията, добави кметът.
„За да хванеш водата, да не руши моста, трябва да има бетоново покритие, хидроизолация и тогава от 4 вида камък избрахме един камък, който прилича на старите камдъръми, да го наредим. А те казали: Кметът защо махна паветата, щял да асфалтира моста“, обясни той.
Твърденията за съсипията са силно преувеличени и вероятно догодина по това време авторите на публикациите ще съжаляват за думите си, но сега са във вихъра. Фактически 37 архитекти от различни институции в страната са одобрили всяка стъпка от реконструкцията и на всеки от чертежите са поставили подписите си. Тези процедури по съгласуване се водят от главния архитект на община Бяла Мирела Тотева.
Проектът за реставрация и консервация на моста на Кольо Фичето не веднъж влиза в Министерството на културата за съгласуване. И в двете становища министерството казва, че освен реставрация и консервация на моста, е допустимо тази зона 3, която е била реставрирана през 1922- 1923 г., да се възстанови по първоизточника, без да се прави преповтаряне на каменни зидарии и сводове. Допуска се временна интерпретация по отношение на материали и облик на самия мост. Със сигурност ще стане красив и ще бъде привлекателна точка, която ще стане нов туристически център за областта и не само“, подчерта Тотева.
Работата по проекта за спасяване на моста на Кольо Фичето започва преди пет години. Първо са разгледани четири варианта, след това избраният е съгласуван с екоинспекцията, престоява около 8 месеца в Националния институт за недвижимо културно наследство, получава одобрение, започват обществени поръчки за проектиране, реставрация и строителство, ново одобрение от НИНКН на вече работния проект и така минават две години. Някои от поръчките са обжалвани, една се повтаря и точно да започне работата на строителите, Русия нападна Украйна и разруши завода „Азовстал“, от който трябваше да бъде доставена арматурата.
На 11 януари през тази мека зима строителството започна. Всички се надяват догодина през пролетта да е готов както белокаменният мост, така и туристическият център с малък музей на Колю Фичето, панорамен ресторант, магазинче за сувенири и широк паркинг. Амбицията на кмета Славов е да бъде монтирана и система за 3D мапинг шоу.
„Това е нашият мост и никой няма да си позволи да го осакати, да го развали, а само да го съхраним за поколенията. Ако не го укрепим сега, с това европейско финансиране, този мост е пред разрушаване“, категоричен е кметът на Бяла.
Бèленският мост е сводов мост, разположен над река Янтра на 1 км от град Бяла, на пътя между Плевен и Русе. Построен от българския майстор Никола Фичев (Колю Фичето), той е една от най-забележителните му творби и истински шедьовър на възрожденската българска архитектура.
Мостът е построен по заповед на Мидхат паша. Той се допитва до полския инженер Людмил Рола, който е на служба при него, за колко време и срещу каква сума може да построи моста. Отговорът на Рола е: за 3 000 000 гроша и 4 години. Френски инженери предлагат да построят моста за 2 милиона гроша. Самоукият български майстор Колю Фичето заявява: „Паша ефенди, ако моста на Бяла не построя по теркя си за 700 000 гроша, вземи ми главата!“. Залагайки честта и живота си, той спазва обещанието си и построява моста от дялан камък от варовик и хоросан за 2 години с труда и активното участие на местното население. Работата по него започва през 1865 г. и завършва през 1867 г. За Колю Фичето Феликс Каниц казва: „И тоя скромен човек в потури и абичка не знае, че с Беленския си мост е построил най-голямата хидравлическа постройка на Балканския полуостров извън Цариград.“
Мостът е направен от издялан камък от местен варовик и варов хоросан. Построен е с помощта на ковачи от Габрово, каменари и дърводелци от Трявна и Дряново, и доброволци от Бяла. Мостът е дълъг 276 m и е широк 9 m. Поддържат го 13 опори с водорези и облекчаващи ниши, както и два брегови устоя. Има 14 свода с отвор 12 m. В средата му се издига мраморна плоча с надпис на арабски език. Майсторът подхожда с изключително новаторство за времето си, като украсява носещите стълбове и сводовете със символни скулптури и релефни изображения на животни. Сред тях се различават тези на: лъв, нимфа, грифон, лебед. Преди това подобни елементи са поставяни само върху фасади на сгради. Мостът е не само здрав и надежден, той е истинско произведение на изкуството.
През 1897 г. по време на проучвателни разкопки в конструкцията идва наводнение и унищожава осем свода в средната част на моста (около 130 м). През 1922-23 г. мостът е реконструиран със стоманобетонни опори и сводове, но първоначалният облик е променен.
Мостът е запазен като паметник на строителното изкуство. Използва се само като пешеходен. Южно от него е построен съвременен мост.
