Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път…
Демографската криза не само заплашва бъдещето ни, но провокира и радикализация. Това каза вицепрезидентът Илияна Йотова при откриването на дискусионен форум „Демографската криза – причини, фактори, динамика“, организиран от Стратегическият институт за национални политики и идеи (СИНПИ).
„Тази радикализация може да направи нещата дори по-лоши. Това нещо не трябва да го позволяваме. Не само в политическия ракурс на това понятие, но и радикализация вътре в обществото“, коментира Йотова. Според нея това е и европейска, и световна тенденция.
По думите й теми като демографската криза ни подсещат колко сме затънали в политиките ден за ден. „Някога беше популярна мисълта, че един политик мисли един мандат напред, а един държавник мисли едно поколение напред“, каза тя. И добави, че всеки може да си отговори на въпроса има ли в България политици, които мислят един мандат напред, както и за едно поколение напред. Според нея политическите дискусии в общественото ни стигат най-много до хоризонта за след шест месеца, когато са местните избори.
Демографската криза е стратегически проблем, който изисква поглед поколения напред, но не ни дава право на избор, защото ако днес не бъдат решени някои от кардиналните въпроси, свързани с този процес, до няколко години ще бъде късно, посочи Йотова. Вицепрезидентът заяви, че статистиката по отношение на това колко често се затварят български училища е повече от стряскаща. В демографската политика се отразяват всички политики на държавата, каза още тя.
Войната по пътищата ескалира, черната хроника се превърна в ежедневие, усещането за беззаконие се доказва чрез очевидни примери, посочи Илияна Йотова. И добави, че много отдавна в България никой не отварял темата за това какво се случва с младите хора и употребата на наркотици.
Според вицепрезидента войната в Украйна активира стари разделения и напрежение в българското общество. С тези разделения се бяхме научили да живеем. Сега обаче сме изправени едни срещу други до такава степен, че има физически стълкновения и нетърпимост. Тези постоянни разделителни линии изтощават обществото, коментира още Йотова.
БТА
Каква е вашата реакция?
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. На 1 април 2013-та година, 169 години след началото на първото издание на списание „Любословие”, поставяме началото на неговото онлайн издание