Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път…
На специална пресконференция в пресклуба на БТА бяха обявени имената на номинираните за отличието „Златно перо“ за 2023 година. Това са 23-ма изтъкнати представители на българската литература, театър, музика, изобразително изкуство, кино и журналистика. Сред имената на отличените тази година са режисьорът Павел Павлов, наричан „баща на телевизионния театър“, примабалерината Марта Петкова, създала незабравими образи в най-обичаните балетни постановки на Софийската опера, забележителният поет и текстописец Александър Петров, автор на стиховете за неостаряващи хитове като „Любовта, без която не можем”, „Утре започва от днес“, „Оставаме“, Владимир Ампов – Графа, харизматичен вокалист, композитор и продуцент, журналистката Силвия Недкова, авангардният художник и скулптор Венцислав Занков, цигуларката Лия Петрова и др. „Чрез отличието „Златно перо“ бихме искали да отдадем почит към труда, таланта и приноса на тези хора към българската култура“, сподели Васил Димитров, директор на „Кантус Фирмус“ и учредител на „Златно перо“. Вижте пълния списък на номинираните в края на прессъобщението.
Призовете ще бъдат връчени на тържествена церемония, която ще се състои на 23 май от 19:00 в залата на Националния музикален театър „Ст. Македонски“. Всеки от лауреатите ще получи изящната брошка във формата на писец, изработена от 24-каратово злато. Отличените ще бъдат представени с кратка видеовизитка, отразяваща техния творчески път и значими постижения. Водещи на събитието ще бъдат телевизионният журналист Костадин Филипов и оперната певица Гергана Николаева. В програмата ще вземат участие Гвардейски представителен духов оркестър, Детски хор „Пим- Пам“, солистите Богомил Спиров и Весела Делчева от Националния музикален театър „Ст. Македонски“ и млади таланти от НМУ “Любомир Пипков”. Отличията ще бъдат връчени от досегашни носители на „Златно перо“, сред които Кирил Маричков, Хайгашод Агасян, Ангел Заберски и др.
Тази година за първи път церемонията е включена като самостоятелно събитие в Календара на културните събития на Столичната община и се реализира от „Кантус Фирмус“, галерия „Макта“ и Радио „Класик А“ с финансовата подкрепа на Столичната община. „Винаги съм се радвала на наградените със „Златно перо“, защото виждаме имена, които някак си забравяме и невинаги се отнасяме с необходимия респект към хора, които са дали целия си живот за културата на България“, сподели на пресконференцията г-жа Биляна Генова, директор на Дирекция „Култура“ към Столична община.
Тази година за първи път церемонията е включена като самостоятелно събитие в Календара на културните събития на Столичната община и се реализира от „Кантус Фирмус“, галерия „Макта“ и Радио „Класик А“ с финансовата подкрепа на Столичната община. „Винаги съм се радвала на наградените със „Златно перо“, защото виждаме имена, които някак си забравяме и невинаги се отнасяме с необходимия респект към хора, които са дали целия си живот за културата на България“, сподели на пресконференцията г-жа Биляна Генова, директор на Дирекция „Култура“ към Столична община.
Една от 24-те награди ще бъде определена от слушателската аудитория на радио “Класик А” – основен медиен партньор на събитието. Всички желаещи да се включат в гласуването могат да го направят от днес до 19 май вкл. като попълнят формуляра за гласуване на Facebook страницата на радио „Класик А“. Резултатите от вота на публиката ще бъде обявен на самата церемония.
Церемонията се реализира в партньорство с Националния музикален театър, а медийни партньори са БНТ, БТА, Радио Класик А, Фреш Радио Груп, БНР, Impressio-Dir, Actualno, Kafene.bg, Djambore.com.
Отличието е учредено още през далечната 1996 година, когато първото издание е проведено в рамките на тридневен „Арт панаир 24 Май“ пред Народния театър „Иван Вазов“ в София. През изминалите 27 години „Златно перо“ са получили значими личности, посветили живота и творчеството си на развитието на българското изкуство, култура, медии и образование. Сред носителите на „Златно перо“ са акад. Антон Дончев, Стефан Данаилов, Стефан Цанев, Стоянка Мутафова, Кирил Маричков, Георги Господинов, Проф. Греди Асса, Минчо Минчев, Васил Казанджиев, Анжел Вагенщайн, Анна Томова-Синтова и много други „златни“ имена на българската култура.
Виктория Василенко, Надежда Йоцова и много други.
Силвия Недкова, журналист и писател
Работила е в БНР и за интернет сайта “Площад Славейков”,, автор на стихосбирката „Евангелие на тревата“. През 2017г е носител на първа награда на Международен поетичен конкурс „Лирични гласове“.
Плевенска филхармония – 70 години
Плевенската филхармония е основен двигател на музикално-артистичната дейност в региона.
Опера Пловдив (70 години) и фестивал Опера опън (10 години)
Утвърдена културна институция, в която се реализират мащабни проекти с висока национална и международна значимост.
Владимир Ампов – Графа, певец, композитор, текстописец и музикален продуцент
Емблема на българската поп музика с множество награди и хитови албуми.
Владимир Люцканов, актьор, сценарист и театрален режисьор. Познат е на зрителите на БНТ като водещ, сценарист и режисьор на редица програми в БНТ, сред които „Умно село”, „Аз, театърът” и др.
Венцислав Занков, художник и скулптор
Авангарден и провокативен, той е творец, който винаги надскача регионалните разбирания и клишета в съвременното изкуство. През 2009 г. основава „Фондация за съвременно изкуство „Венцислав Занков“, която учредява и връчва награда „Железен орден за съвременно изкуство”
Александър Секулов, драматург и писател
Автор на пиесите „Дебелянов и ангелите“, „Одисей“, „Народът на Вазов“, носител на награда „Аскеер“ .
Вече 5-та поредна година в ефира на предаването оживяват важни събития с репортажи и преки включвания, които разказват за особеностите на регионалния бит и култура.
Иван Димов, художник, живописец, график и илюстратор
Има десетки самостоятелни изложби по целия свят. Носител на Националните награди за живопис „Владимир Димитров – Майстора“ и „Захари Зограф“ .
Каква е вашата реакция?
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. На 1 април 2013-та година, 169 години след началото на първото издание на списание „Любословие”, поставяме началото на неговото онлайн издание