По време международната конференция на тема „Енергия за зелено бъдеще“, организирана от Министерството на енергетиката в „София ивент център“, експерти коментираха развитието на електроенергийните мрежи, за да отговорят на новите предизвикателства в енергетиката.
Деканът на Електротехнически факултет на ТУ София проф. д-р. инж. Валентин Колев посочи, че само инсталираните ВЕИ мощности в момента надхвърлят 1800 мегавата, а до края на годината се очаква още 500-600 мегавата да бъдат присъединени към мрежата. Предвижда се до 2050 година да бъдат инсталирани общо 12 000 мегавата ВЕИ мощности. Т.е. те трябва да бъдат присъединени към мрежата. Освен това те трябва да бъдат използвани постоянно, затова трябва бъдат осигурени и батерии за тях. По този начин енергията, произведена през лятото, ще може да се ползва през зимата.
Калоян Стайков от Института за енергиен мениджмънт обърна внимание, че в България има електроенергийна мрежа, която е планирана за съвсем различни задачи. В електроенергийната инфраструктура трябва ускорено да се инвестира, за да отговори на новите предизвикателства. Стайков постави фокус върху развитието на мрежата ниско напрежение, защото там има много голям разход. Около една трета от мрежите ниско напрежение в Европа са на около 40 години. Затова вече се забелязват проблеми с присъединяването на ВЕИ мощности. За да се избегнат (проблемите – бел. ред.), тези мрежи трябва да се развият интензивно. Разпределителната мрежа трябва да се превърне в приоритет, изтъкна Стайков.
Димитър Зарчев от Електроенергийния системен оператор обясни, че това, което се случва в преносните мрежи в момента, е огромна промяна спрямо начина, по който те са планирани. Според него това огромно навлизане на ВЕИ източници в разпределителните и преносни мрежи води до пълна промяна на потоците по тези мрежи. Има претоварване на мрежата, както и с балансирането й. Има моменти, в които има изключително много излишък на електроенергия, но има и обратен ефект през есента и зимата, когато се налага тя да бъде произвеждана само от конвенционални източници, които не зависят от времето. Затова трябва да се предвидят средства, за да бъде балансирана тази енергия, като капацитетът на мрежите трябва да бъде увеличен много бързо поне два пъти.
Джордж Гиаурис от Европейската банка за възстановяване и развитие коментира, че инвестициите в голям размер са много важни. Текущото им ниво обаче не е достатъчно. До 2050 година те трябва да се увеличат поне трикратно, за да се постигнат целите на въглеродна неутралност. До 2030 година 50 млрд. долара трябва да се инвестират, като 6 млрд. долара годишно ще са нужни само в Югоизточна Европа, посочи Гиаурис. Той изтъкна, че мрежите трябва да станат по-умни, по-устойчиви на неблагоприятни метеорологични условия, както и да бъдат защитени от киберрискове. Чрез проекти за техническо сътрудничество банката подпомага различните държавни органи, за да се осигурят нужните инвестиции. Финансовата институция ще подпомогне Министерството на енергетиката в България, допълни Гиаурис.
Калина Трифонова от ЕВН заяви, че бъдещето започва от днес. По думите й предизвикателствата са огромни. Затова инвестициите за развитието на разпределителната и преносната мрежа са много важни. Тя даде за пример, че всяка година в Област Ямбол има такова свръхпроизводство на електроенергия, която трябва да бъде върната, а това създава проблеми. В момента се правят опити да се управляват съществуващите потоци. Не само фотоволтаците и децентрализираното производство създават проблеми за мрежата, но и разрастването на градовете, особено София и Пловдив. Затова се изграждат много нови подстанции. Не е само въпрос на инвестиции, но трябва и планиране, отбеляза Трифонова.
Зорница Генова от „Електрохолд“ обърна внимание, че след като всички знаем, че потреблението ще нарасне, трябва да се знае как ще издържат мрежите. Затова трябва да се извърши дигитализация на мрежите, както и да се осигури тяхната киберсигурност. Дружеството активно закупува смарт електромери, което е стъпка напред към дигитализацията. Но инвестициите трябва да се увеличат още. Тя смята, че в частта за мрежовите услуги, трябва да има по-голяма тежест на фиксираните компоненти. Трябва да е по-голям делът на цената за достъп. Това трябва да се случи и за битовите потребители, счита Генова.
Ерик Ракху от „Бостън кънсълтинг груп“ (Boston Consulting Group) обясни, че трябва поне три пъти да се увеличи ВЕИ производството, но първо трябва да се предвидят инвестиции в мрежата. На глобално ниво също има нужда от гъвкавост. На първо място трябва да е развитието на мрежите и след това да се изграждат новите ВЕИ мощности.
Служебният зам.-министър на енергетиката Еленко Божков изтъкна, че не може да се говори за развитието на мрежите, без те да се дигитализират. Затова те трябва да се цифровизират. Освен това не може да се говори за мрежи на бъдещето, без да се оправят методиките за мрежовите услуги.
Каква е вашата реакция?
