„Марионетката е една кукла, която се движи по законите на баланса и инерцията“, обясни режисьорът Славчо Маленов
Вече 30 години си задаваме въпроса дали сами управляваме живота си. Дали вземаме независимо решенията си или сме водени от невидимите нишки на собствените си зависимости. Често обвиняваме политиците, че са се превърнали в марионетки на тъмни сили. Но дали имаме сила да признаем, че сами се съгласяваме да бъдем управлявани и водени. Тогава, кои са марионетките и кои кукловодите, запитахме режисьора Славчо Маленов.
„Марионетката действително е една кукла, която се движи по законите на баланса и инерцията. Това е всичко, което може да се каже за нея. И когато владееш тези импулси, тогава откриваш, че тя има неограничени възможности. Така е и в живота всъщност – ние какво търсим? Ние винаги търсим равновесие. Случи се нещо лошо – излезем от равновесие и започваме да ставаме неспокойни, започваме да се тревожим за какво ли не, да се ядосваме”, обясни проф. Славчо Маленов предаването „Офанзива” на NOVA NEWS.
„Също така – владеенето на инерцията е нещо много важно. Когато се пуснеш по инерция и нямаш спирачки, си много опасен и за себе си, и за околните”, допълни той.
Запитан как изглежда настоящата действителност през погледа на човек, който се занимава с изкуство, той отговори, че сега всички много протестират, всички много се възбуждат от идеята, че нещо трябва да се промени, но то така минава някак през ушите и аз имам чувството, че няма чуваемост в момента. Това е моето усещане, каза режисьорът и преподавател по режисура на куклен театър Славчо Маленов.
Ти очакваш нещо да се случи – те само се плюят, само говорят един срещу друг и в крайна сметка ние не можем да разберем какво става, защото няма резултат, няма движение напред.
Запитан кои са марионетките и кой дърпа конците, той отговори, че човекът, който дърпа конците, обикновено трябва да бъде невидим. Когато някой каже: „Аз ще дърпам конците”, той всъщност става един кукловод, откровен, който показва как се дърпат конците. Обаче на него кой му дърпа конците не знаем, защото винаги се стига до идеята, че не тези, които са на власт дърпат конците, а тези, които на тях им дърпат конците ги карат да вършат определени политики.
В отговор на твърдението, че куклите тайно мразят своите кукловоди, той каза, че това е въпрос на взаимност. „Ако кукловодът е небрежен и груб те куклите започват да нервничат, те искат да бъдат обичани. Когато кукловодът обича своите кукли, тази любов е взаимна”, обясни режисьорът.
„Да, има и такава метафора, че куклата иска да се освободи от конците си. Една кукла, която се освобождава от конците си – тя умира. Връзката между конеца и твореца, който е над нея – това е животът на куклата. Така е и с нас – ние не знаем как се получава, но в един момент получаваме връзка от свише и се изправяме и прохождаме, започваме да се борим със своето тяло, което на практика пак е една кукла. Всеки един от нас е убеден и знае, че като е малък и не може да пази равновесие, как се мъчи да овладее своето тяло, своята кукла, за да се превърне тя в един нормален човек. И когато на човек му се скъсат някои от конците, виждаме как той се изгърбва”, каза Маленов.
Той обясни, че марионетката виси на четири основни конеца и пет, шест вторични, които са помощни конци. „И като му се скъсат раменните конци и той изведнъж увисва. Най-лошо е като ти се скъса конец на главата. Тогава ставаш безумен”, каза той.
На въпрос има ли много хора, чиито конец на главата е скъсан в настоящата действителност, той отговори, че това са болни хора. Те не могат да се поправят, докато при марионетката поне можеш да вържеш нов конец и тя ще се изправи.
„Има една много хубава миниатюра с една марионетка – Пиеро, който открива своите конци и започва да ги изследва и открива, че всъщност той е едно манипулирано същество и започва да къса един по един конците си и предпочита смъртта пред това да бъде. Това е една друга теза и друга метафора за човека, който иска да бъде свободен”, разказа Маленов и допълни – „Ние сме марионетки в ръцете на съдбата си, да кажем. И когато някой използва да ни манипулира за користни цели, тогава действително ставаме едни такива смешни марионетки, жалки марионетки.
Относно благодарността на куклите към своите кукловоди, той обясни, че те се радват заедно със своя майстор, който ги води, защото в крайна сметка куклата се отблагодарява на майстора си чрез играта. Когато те имат добро представление заедно, тогава изведнъж всичко става взаимна радост. Когато майсторът обича куклите си и е благодарен на тях, и те по някакъв начин са му благодарни, играейки по възможно най-добрия начин.
„Това е пак една взаимна връзка. Никой не знае кой кого манипулира всъщност. При воденете на марионетката е много специфично – ти си зависим от нейните възможности и в крайна сметка през цялото време се съобразяваш с това”, обясни кукленият режисьор.
Той смята, че политическите кукловоди не се съобразяват с марионетките. „Аз пак казах за баланса и за инерцията, защото когато се отнасяш грубо с една кукла, с една марионетка и не се съобразяваш с нейните възможности, с нейните потребности, тогава тя започва да нервничи, да паразитничи, скъсват и се конци и всъщност загубваш контрол върху това. Отделно, когато се действа грубо, се получава така нареченото оплитане на конците, а като оплетеш конците – много вързано става всичко. Трябва много време, за да се презавържат и да се разплетат тези кълба”, каза режисьорът.
„Все си мислех, че този израз: „да оплетеш конците”, идва от плетаческата дейност, от тези домакински дейности, свързани с конците, но може би идва и от умението да водиш кукла, да водиш марионетка, защото ако ти се съобразяваш с тези конци, ако знаеш кой конец кога и колко да го дръпнеш, да спазваш мярката в тези отношения, тогава вероятно ще имаме балансирани общества и балансирани отношения помежду си. Ще вярваме на своите политици и няма да искаме да ги сваляме непрекъснато.
Запитан оплетохме ли конците на сцената на живота, той отговори, че доста се оплетохме, след като не може да се избере редовно правителство толкова време. „Мисля, че тук трябва едно голямо разплитане. Постепенно те започнаха да се чуват един друг и може би ако не в това НС, то в следващото, което ще бъде 50-то, тогава може би ще имаме вече едно по-чисто кукловодене и няма да се чувстваме така измамени общо-взето и грубо манипулирани”, каза Маленов.
„Навремето тези, които учехме в куклените специалности, ни наричаха кукловоди. Обаче ние изоставихме този израз и се наричаме сега актьори за куклен театър, което е по-вярно, защото актьорът не се крие. Кукловодът е човек, който се крие и създава усещане, че това, което играе на сцената е живо и, че то има самостоятелен живот и самостоятелно мислене. Кукловодът остава скрит. Аз затова си и казах – не тези, които са на власт са истинските кукловоди, а онези, които са скрити, които не ги виждаме”, обясни кукленият режисьор.
Той не смята, че политиците ни са добри актьори. „В това отношение ми се струва, че те повече се занимават със себе си, отколкото с онова, което трябва да вършат”.
Запитан дали кукловодът се опитва да превърне куклите си в онова, което той самият би искал да бъде, но не му стига достатъчно смелост, режисьорът смята, че актьорътиска да живее чрез играта със своята кукла. „Това е за мен така една демонстрация на перфектност в играта с куклата, в кукловоденето, което всъщност ако го умееш, винаги ще имаш и благодарни зрители”, обясни Маленов.
На въпрос има ли хора, които погрешно смятат, че са кукловоди, докато всъщност са кукли – и обратното, режисьорът Славчо Маленов отговори: „Когато човек не се усеща, че го манипулират – той се превръща в кукла. Обикновено този, който си мисли, че е кукловод той е обладан от някакви интереси. Тогава винаги интересите го карат да демонстрира такова поведение, че е много велик и, че може да прави каквото иска и да управлява целия свят, а в крайна сметка всичко е вързано някакси, както викат старите хора „синджир марка” и това трябва да се уважава в мъдростта на хората. Ние сме общество, ние сме хора. Ние сме вързани всичките с конци. Ние сме вързани един с друг с нашите отношения и знаеш, че като направиш някоя постъпка тя ако може да нарани партньора ти и човека, който е срещу теб – това са конците, които ни държат”.
Според него има хора, които са едновременно марионетки и кукловоди. „Те посредниците са такива. Те всъщност са управлявани от нечии интереси и същевременно гледат да направят и да изманипулират някой друг, за да спечелят от това нещо. Много е трудно да се каже какво ще се случи, когато марионетката скъса конците, защото в крайна сметка марионетката е кукла, която е направена, за да бъде манипулирана. Тя е така заложена. Имаше една миниатюра … където една марионетка всъщност успя да си скъса конците и кукловодът капитулира отгоре и тогава се оказа, че всъщност тя не умря, а се изправи бавно, взема си кръстачката и си я сложи под мишница и като патерица тръгна с една горда походка и пое напред в живота, макар и саката, но в крайна сметка свободна”, обясни режисьорът.
Ако скъсаме със зависимостите, той не мисли, че ще продължим напред свободни, защото в крайна сметка всяко късане на връзки по някакъв начин води до нараняване и когато човек е наранен, той всъщност не е съвсем здрав и това трябва да се преболедува дълго време, за да зараснат може би тези скъсани връзки и в крайна сметка, той пак ще се свърже с нещо друго, обясни проф. Маленов.
Днес, докато наблюдаваме от първия ред поредното политическо представление в очакване завесата да падне след щастлив финал, преподавателят Славчо Маленов отправя своето послание към онeзи, които имат сетивата да го чуят. „Да търсим баланса в живота, а не да се стремим да го разрушим този баланс, защото всяко излизане от равновесие води до някакви фатални последствия, особено когато става дума за общества, когато става дума за вражди – както стана в Украйна, в Югославия. Това излизане от равновесие се оказва много, много убийствено, то костваше живота на страшно много хора.
Каква е вашата реакция?
