Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път…
Навръх големия християнски празник Великден на трапезата по традиция задължително присъстват агнешкото месо и яйца. Много потребители обаче си задават въпрос може ли да се разпознае прясно замразено от прясно охладено месо.
Агнешко месо на българския пазар бива няколко вида, основното от които е охладеното месо, заяви д-р Любомир Кулински, директор на дирекция „Контрол на храните“ в интервю за съвместната рубрика на „Сдружение за достъпна и качествена храна“ и БАБХ.
В по-голямата си степен месото добито в България е от български агнета живели, отгледани и заклани в български кланици. То винаги е със син печат, който показва буквите БГ означава ,че месото е българско, следва номера на кланицата, в която е заклано. Това агнешко месо е безопасно за консумация, защото е преминало през ветеринарен контрол, спазена е хладилната верига и е доставено до магазина с всички необходими документи, обяснява д-р Кулински.
Освен това месо като охладено месо в България се предлага вече втора или трета година охладено агнешко месо, добито в македонски кланици. Македония има четири кланици, одобрени за търговия с Европейския съюз. Ние следим това месо да влиза от тези кланици с всички необходими документи и потребителите не бива да се притесняват категоричен е Директорът по „ Контрол на храните“.
Между България и Република Северна Македония няма одобрен граничен пункт за внос на охладено трупно месо, такъв има между Северна Македония и Гърция и затова партидите, които са насочени към България минават през Гърция и те пристигат в одобрени български складове със съответните митнически пломби и документи. Там се разпечатват и от там месото излиза на българския пазар, коментира още той.
Мерките, които са предприети са от две седмици и всяка пратка, която пристигне в България на първия обект по местоназначение, най-често това е хладилен склад, но би могло да бъде и производствено предприятие, пробите се възбраняват и от тях се взимат проби, заяви д-р Кулински.
Пробите се изследват в държавната централна лаборатория в системата на БАБХ и те са за остатъци от ветеринарно-медицински препарати и хлоранфиликули, нитрофурани, нитромидазоли, антибактериални субстанции, нестероидни противовъзпалителни средства, антихелминти, както и за химични замърсители, тоест за тежки метали, най-често олово, кадмий и живак. Едва след като всички тези изследвания получат негативен резултат, месото се допуска до българския пазар, затова няма повод за притеснения категоричен е той.
Извън текущия официален контрол, за по-малко от 10 дни са извършени около 2500 извънредни проверки и те са основно в търговската мрежа и в кланиците, които гарантират, че продуктите, които се търгуват на щанда, са преминали през един допълнителен контрол, което до голяма степен гарантира вече безопасността на самите храни.
От БАБХ са задължили всички търговци ,когато продават предварително неопаковано агнешко месо на разфасовки плешка, бутче,главички, дреболии ясно на щанда или на етикета да бъде обозначено произходът на месото, обяснява д-р Любомир Кулински .
В България се колят живи агнета с произход Румъния, в което няма нищо незаконно, но са заклани в българска кланица, допълва още той. Тогава ние им слагаме червен печат, защото те не са с български произход, на магазина те се търгуват с червен печат и в съпроводителните документи и на щанда задължително трябва да пише агнешко месо охладено произход Румъния.
Ако е от България се пише агнешко месо труп на охладено и заклано в България и вече е със син печат.
Третият вид агнешко месо, който така е доста пренебрежимо малък процент е дълбоко замразеното агнешко месо. В България то обикновено влиза през пристанищата, най-много през Варна, защото идва с кораби, то е с произход Нова Зеландия, то е с един кафяво-червеникав печат, на който с големи букви пише New Zealand и твърде лесно би могло да се разпознаe, това месо обикновено се продава в нашите магазини като дълбоко замразено, споделя Директорът по „ Контрол на храните“
Нова Зеландия снабдява с агнешко месо цяла Европа и половината свят, пътува се с кораби дълго време и затова охладено месо не може да се изнася, понеже транспортът е продължително време, а дълбоко замразеното месо, е с доста по-дълъг срок на трайност,обяснява още той
Другият продукт , който задължително присъства на Великденската трапеза са яйцата. Основно към момента те са традиционно от Полша и тази година от Украйна. За яйцата от Украйна се прилага същият принцип, подчерта г-н Кулински. На територията на Република България, украинските яйца влизат през Румъния, тоест първият митнически контрол там и едва след излизането на негативен резултат, пратките се освобождават и пристигат на щанда на българските магазини, допълни д-р Кулински.
Цветът на черупката на яйцето зависи от два фактора – порода и хранене, като водеща, разбира се, е породата. В България повечето кокошки носачки, от които ядем пресни кокоши яйца за консумация, са червени на цвят и затова общо взето кафеникав цвят има черупката на яйцето, сравнително малък процент в България са белите кокошки носачки, които дават бели яйца, отчита той.
Наблюденията тази година са, че почти всички яйца внос от Украйна и Полша са с бял цвят и може би именно затова много от домакините ги предпочитат, защото според тях се боядисват по-лесно и цветът им е по-хубав, но като вкусови качества и като безопасност не бих казал, че има някаква разлика, заяви д-р Кулински.
Той призова българите да се ориентират към купуване на български продукти, защото така подпомагаме българските производители, а и са с гарантирана степен на безопасност.
Консумирайте спокойно български продукти, ако имате някакви оплаквания обръщайте се към агенцията по храните, ние ще реагираме незабавно, заключи д-р Кулински.
Освен към БАБХ потребителите могат да подават сигнали и през платформата www.zdkh.bg при съмнения и нередности при хранителни продукти напомня Сдружението „За достъпна и качествена храна“. От началото на годината като медиатор между всички институции, ангажирани с гаранцията за достъпна, качествена и произведена от български производители храна екипът на Сдружението има 30 решени потребителски казуса за нередности с хранителни продукти. При подаването на сигнал всеки човек ще има възможност освен кратка информация на проблема ще може да качи и снимка на продукта.
Каква е вашата реакция?
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. На 1 април 2013-та година, 169 години след началото на първото издание на списание „Любословие”, поставяме началото на неговото онлайн издание