ГАЛИН ГАНЧЕВ ОТПРАВЯ ВЕЛИКДЕНСКО ПОСЛАНИЕ С ПРЕМИЕРНОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЧЕТВЪРТИЯ КЛАВИРЕН КОНЦЕРТ ОТ БЕТОВЕН
Театрално-музикален продуцентски център – Варна представя Великденски концерт с диригент Кръстин Настев. В програмата са включени Реквием в ре минор, К. 626 от Волфганг Амадеус Моцарт, със солисти: Мария Павлова – сопран, Михаела Берова – мецосопран, Рейналдо Дроз – тенор, Дейвид Маккюн – бас, Хор и Оркестър на Държавна опера Варна; както и Концерт за пиано и оркестър №4 от Лудвиг ван Бетовен със солист Галин Ганчев, пиано.
„В Концерта за пиано и оркестър №4 от Бетовен има редица трудности за пианиста, но аз обичам трудностите и съзнателно ги търся“, казва Галин Ганчев. И добавя; „В този концерт търся ведрото и слънчево настроение, с което това произведение се отличава от повечето творби в досегашния ми репертоар. Усещам смесицата от много различни настроения, но все пак в него преобладава радостната и оптимистична нотка.“
Това е и целият замисъл на Великденския концерт, който започва с разтърсващия Реквием на Моцарт и завършва със светлината в Концерт за пиано и оркестър №4 на Бетовен. Двете произведения са добра комбинация и извеждат едно общо духовно послание.
Реквием в ре минор, К. 626 от Волфганг Амадеус Моцарт е един от шедьоврите в кантатно-ораториалната музика и емблематичен пример за траурна заупокойна литургия в духа на католическия канон. Моцарт започва да пише своето последно произведение през 1791 г., когато излиза и последната му опера – „Вълшебната флейта”. Убеден, че няма да живее дълго, тежко болният Моцарт споделя със съпругата си Констанца, че композира Реквием за собствената си смърт. Този факт е художествено интерпретиран от Милош Форман в прочутия му филм „Амадеус“ (1984), в който смъртният враг на Моцарт, придворният композитор Салиери, предлага да напише Реквиема под диктовката на умиращия композитор. Сценарист на филма е големият драматург Питър Шафър, чиято пиеса „Амадеус“ Стайко Мурждев превърна в една от най-въздействащите постановки на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“.
„Сега, когато се подготвям за Великденския концерт, се вълнувам от възможността отново да преживея емоциите от първата ми среща с това произведение. Оттогава досега съм дирижирал Реквиема многократно и винаги в съзнанието ми на преден план се появява звукът на алтовата партия, към която принадлежах като дете. Припомням си историята на написването, сцени от филма на Милош Форман и посланията на текста, които засягат вечния проблем за човешката съдба след смъртта“, споделя диригентът Кръстин Настев.
И добавя: „Моцарт, както е известно, не е успял да завърши своя опус. Съществуват няколко редакции, но завършената версия на Зюсмайер, която жената на Моцарт Констанца предава на Граф Валзег, е именно тази, която ще изпълним и ние във Варна. Ще посветим изпълнението на нашия колега Здравко Гайдаров, който внезапно ни напусна преди дни и ще се помолим с четвъртата част на Реквиема „Recordare, Jesu Pie“ (Спомни си, милостиви Исусе, да не бъде забравен от Бога).“.
Четвъртият клавирен концерт датира от т. нар. среден период в творчеството на Бетовен, в който се появяват още няколко мащабни произведения. Той се характеризира с нови структурни и драматични подходи както спрямо предишния и следващия клавирен концерт, така и спрямо симфониите и сонатите за пиано, и в този смисъл заема особено място в творческата биография на великия композитор.
Пианистът Галин Ганчев споделя: „Научих това красиво произведение преди 3 години, но сега ще го свиря за пръв път с оркестър и поради тази причина много се вълнувам. Бих искал с моето премиерно изпълнение на Концерт за пиано и оркестър №4 от Бетовен да призова моите съграждани и всички съотечественици да се присъединят към благотворителните каузи „За доброто“, „Предай нататък“, „Гората.БГ“ и „Капачки за бъдеще“. Доказали ефективността си във времето, тези четири каузи отправят различни послания, но всички те целят да събудят съпричастието на обществото – било то към хората със здравословни проблеми или в неравностойно социално положение, закупуването на линейки за нуждаещите се болнични заведения, засаждането на нови гори, опазването на околната среда и т.н. Поводът за моя призив е най-светлият християнски празник, който отваря сърцата ни за доброто. Но това не са каузи само за Великден, те би трябвало да ни водят в постоянния стремеж да бъдем по-добри, по-състрадателни, по-толерантни. И ако за нас закуската, обядът или вечерята са нещо естествено, нека се замислим, че има хора, които не могат да си го позволят. Има хора, които се нуждаят от нашата подкрепа. Нека се опитаме да им помогнем.“
Каква е вашата реакция?
