През Великата или Страстната седмица – седмицата на Христовите страдания, всички православни християни по целия свят насочват своите мисли към тези много важни и последни дни от земния път на нашия Спасител – Господ Иисус Христос, като Богочовек на Земята. Христос се въплъти и прие човешка плът, за да може да изкупи греховете на всички нас – човеците, каза Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний, попитан какво е значението на Страстната седмица за православните християни, която започва тази година от 10 април, понеделник, и с какви мисли, чувства и деяния вярващите трябва да преминат през тази седмица, за да посрещнат Христовото Възкресение.
Иисус Христос се смири, както четем в Светото Писание: „Бог стана човек, за да могат човеците да станат богове“, което означава, че хората могат да се Богоуподобят и да се спасят, обясни митрополитът.
Страстната седмица събужда в нашите души дълбока скръб и съпричастност към тези последни моменти от земния път на Спасителя, каза митрополит Антоний. „Всички заедно съпреживяваме предаването на Христос от Юда, залавянето му в Гетсиманската градина, изпращането му на съд, на който е бил подложен, несправедливо, оплюван, охулван, бичуван. Страдайки, заради нас човеците, и носейки своя тежък кръст по пътя към Голгота, за да можем всички, ние, да се озовем в подножието на този кръст и с вдигнати глави да се молим Христос да ни приеме в своето царство. Подобно на благоразумния разбойник, който със своето покаяние, получил тази вечна награда, а именно вечния живот, каза Западноевропейският митрополит.
Той отбеляза, че след това тази скръб, която съпреживяваме от Христовите страдания, ще бъде обърната в нестихваща, неземна, постоянна радост от Христовото Възкресение, защото знаем, че Възкресението на нашия Спасител – Господ Иисус Христос, е основата на православната ни вяра. „Ако пък Христос…“, според думите на св. апостол Павел, които всички ние изповядваме: „… не е възкръснал, суетна е вярата ви: вие сте си още в греховете…“(1 Кор. 15:17)
Христовото Възкресение осмисля живота, стремежите и пътя на всеки един православен християнин – тук на Земята, заяви митрополит Антоний. „За да може чрез краткото ни земно странстване да се подготвим за вечността, достойни, очистени от Божията благодат, любов и милост, чрез тайнствата в Църквата, да представим тази наша душа – оправдана, изкупена, очистена пред Бога и той да ни приеме в своето царство. През Страстната седмица, като преживяваме с богослужебните последования, всички последни мигове от земния път на Христос ние, придобиваме повече дръзновение в Бога, усилваме своята молитва, обръщаме се от материалното към духовното и извисяваме нашите души, отхвърляйки суетата на света. Това са дни, в които трябва да преосмислим целия си живот, виждайки какво Христос е направил за нас, човеците, и какво ние можем да направим за него, с делата на вярата си и какво трябва да Му поднесем като дар – нашите добри дела. Виждаме в Него също великата Му саможертва, безграничното Му смирение, любов и милост до последния момент към всички човеци“, каза митрополит Антоний.
На кръста Христос моли Своя небесен Отец и наш Бог: „Господи не зачитай им този грях, защото те не знаят що вършат“. Иисус Христос се молел за всички онези безумци, които го предават на разпятие и смърт. Това е пример на безгранична, безпределна любов и себежертва, които са много нужни в нашето съвремие, особено в дните и годините, в които живеем, защото, като че ли в сърцата на хората оскъдя тази висша добродетел, любовта – преди всичко към Бога, към ближния, към самите нас дори, каза Западноевропейският митрополит.
Според него необходими са също съпричастността към болката и страданието на ближните, както и протегнатата ръка в беда. Страстната седмица за нас трябва да бъде наистина едно преосмисляне, една равносметка на житейския ни път – всяка година. Да се опитаме, доколкото е възможно, да обърнем нашия живот в правилната посока и да следваме Христос, посочи архиереят.
Митрополит Антоний обясни, че за всички православни християни центърът и смисълът на вярата е Възкресението на Иисус Христос, докато при католическата църква най-важното събитие е раждането на Спасителя. За нас, православните християни, Възкресението Христово е венеца на вярата ни и затова с усърдие, с молитва, с пост, с покаяние насочваме душите си към тази кулминация – Христовото Възкресение, каза Западно- и Средноевропейският митрополит.
Страстната седмица или седмицата на страданията – последната от живота на Иисус Христос, започва от днес. Тя е наречена по този начин, тъй като на славянски думата „страст“ означава страдание. Според православния календар всеки ден от тази седмица е Велик.
Традиционно Страстната седмица за мнозина християни е повод да се замислят за своите грехове и за жертвата на Спасителя. Затова седмицата е посветена на възпоменанията на последните дни от земния живот на Спасителя – на неговите страдания, кръстна смърт и погребение.
Каква е вашата реакция?
