Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път…
Дебатът около синтетичното месо или т. нар. „месо от епруветка“ съвсем не е изчерпан и вероятно тепърва ще се разгаря. И докато преди време подобна идея звучеше като научна фантастика, понастоящем тя се превръща в реалност, която противопоставя защитниците на правата на животните и поддръжниците на традиционното селско стопанство, страхуващи се от влиянието на мултинационалните компании.
Лабораторно отгледаното месо може да влезе в менюто на американските ресторанти още тази година, след като компания от бранша получи зелена светлина от ключов регулатор.
Американската агенция по храните и лекарствата съобщи през ноември, че култивиран месен продукт – пилешки гърди, отгледани от базираната в Калифорния „ЪПСАЙД фуудс“ (UPSIDE Foods), е безопасен за консумация от хора. Пътят към рафтовете на супермаркетите обаче продължава да е изпълнен с редица трудности.
Досега само Сингапур е одобрил продукта за продажба на дребно, а израелската компания „Фючър мийт текнолъджис“ (Future Meat Technologies) откри първата в света фабрика за производство на лабораторно отглеждано месо.
Въпреки че синтетичното месо се представя като етична и еко-устойчива алтернатива, италианското министерство на селското стопанство, продоволствения суверенитет и горите представи в края на миналата седмица проектозакон, забраняващ лабораторното отглеждане на месо за храна на хора и животни, за да защити „селскостопанското си наследство“.
Текстът на проектозакона предвижда в Италия да бъде забранено „производството на храни от клетъчни култури или тъкани от гръбначни животни“, което де факто означава да няма възможност за производство на култивирано в лаборатория месо. То е плод на дългогодишна научна работа и се смята, че ще заеме централно място в храненето на бъдещето, пише американското специализирано издание „Уайърд“.
Въпреки това ходът на италианския министър на селското стопанство Франческо Лолобриджида може да се окаже безполезен. Дори и проектозаконът да бъде одобрен и производството на синтетично месо в Италия да бъде забранено, то все пак може да достигне до рафтовете на италианските супермаркети и до трапезата на италианците, подкопавайки устоите на класическото земеделие и италианските кулинарни традиции.
По тази причина е уместно да се изясни: какво всъщност представлява синтетичното месо, как се произвежда, какви са предимствата и недостатъците му и защо все пак то може да „акостира“ в Италия.
Как се прави синтетично месо?
Синтетичното месо, наречено също култивирано или изкуствено, е протеинова храна, получена от процес на „ин витро“ отглеждане на животински ембрионални стволови клетки, които се извличат от тъканите на пилета, свине и едър рогат добитък (макар че потенциално може да се използват тъкани от всяко животно) и се размножават в контролирана среда.
Синтетичното месо е напълно различно от месото на растителна основа, получено от други храни от растителен произход като бобови култури например. Лабораторно отглежданото месо в действителност е продукт от животински произход, въпреки че производството му не е обвързано с отглеждането и клането на живи екземпляри, а подлежи на точна процедура и метод на подбор в лаборатория.
Чрез процес на клетъчна диференциация е възможно стволовите клетки да се трансформират в клетките на основни тъкани, след което месото се отглежда в специална среда, която е създадена, за да се осигури необходимото хранене за развитието и репродукцията на самите клетки и да се стигне до крайния продукт – месото.
Предимства и недостатъци на синтетичното месо
След като стана ясно какво представлява синтетичното месо, е важно да се уточни, доколкото това е възможно, какви са преимуществата и евентуалните му недостатъци. Към момента изглежда така, сякаш ползите надхвърлят вредите.
Според оценките производството на синтетично месо би понижило с около 98 на сто емисиите парникови газове в сравнение с традиционното производство, тъй като съкращава използването на интензивно земеделие и изисква по-малко потребление на електроенергия. А освен това намалява и използваното количество вода.
Отглежданото в лабораторни условия месо изисква 95 на сто по-малко площ: увеличаването на свободните терени може да спомогне за преодоляването на проблема с обезлесяването. Освен това синтетичното месо е етична алтернатива, тъй като помага за да се избегне клането на 50 милиарда пилета, 1,5 милиарда свине, 1,5 милиарда овце и 300 милиона крави всяка година. Не трябва да се подценяват и данните за безопасността на хранителните стоки, тъй като месото не подлежи на въздействието на антибиотици, пестициди и фунгициди и проблемите, до които водят те.
Недостатъците на синтетичното месо са по-скоро потенциални, а не сигурни. Всъщност според някои експерти е трудно да се възпроизведат всички органолептични характеристики, тоест вкус, консистенция и мирис на месото, а други поставят под съмнение общите хранителните стойности: компоненти като витамин В12 трябва да бъдат интегрирани като отделен елемент, въпреки че обикновено дори тези, които ядат месо, се нуждаят от допълнително количество от този витамин, включен в храната на животните. Не на последно място остават някои съмнения за „дългосрочните ползи“, но не са налице научни изследвания, доказващи евентуални рискове за здравето, което прави тези съмнения поне към настоящия момент безпочвени. Естествено ще са необходими допълнителни изследвания преди синтетичното месо да се озове на трапезата.
Въпреки изброените ползи от синтетичното месо Италия или поне земеделското министерство изглеждат решени да го забранят, това обаче не означава, че може да се наложи вето и върху вноса и италианските граждани могат да открият в бъдеще синтетично месо по рафтовете на магазините.
Всичко зависи от това, което ще реши Европа. Според европейските правила за свободно движение на стоки и услуги Италия (или която и да е друга страна членка) не може да се противопостави на пускането на пазара на даден продукт. Това означава, че ако „месото в епруветка“ бъде одобрено на общоевропейско ниво от Европейския орган за хранителна безопасност, то може да циркулира свободно на европейския пазар (съответно и на италианския).
В такъв случай единственият забранен продукт ще бъде „произведеното в Италия“ синтетично месо.
Забраната, наложена от земеделското министерство, освен че изглежда слабо ефективна, изключва Италия от пазар, който е не само еко-устойчив и етичен, но може да бъде и много печеливш, пише италианското издание „Мъни“.
Според Лолобриджида този закон ще „защити здравето на гражданите, на производствения ни модел, на нашето качество, на културата или просто на продоволствения ни суверенитет“. За съжаление на привържениците на тази теза не са налични научни доказателства, че синтетичното месо може да навреди на здравето на гражданите, както подчерта и здравният министър Орацио Скилачи.
Изглежда така сякаш, ако забраната влезе в сила, единствените потърпевши ще са италианските компании.
Каква е вашата реакция?
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. На 1 април 2013-та година, 169 години след началото на първото издание на списание „Любословие”, поставяме началото на неговото онлайн издание