Тук накратко ще разгледаме двете основни доктрини за гласуването. Има и една трета доктрина, която поглъща голяма част от дебата вляво в САЩ през последните десетилетия- принципът за по-малкото зло. Ноам Чомски обаче не вижда тази трета доктрина да има някакви добри качества и я отхвърля в полза на втората доктрина, която ще разгледаме след малко. Първата доктрина е официалната: според нея политиката се състои от това да се покажеш веднъж на няколко години, да натиснеш копче или да пуснеш листче, а после пак да се върнеш към частните си занимания. В този случай гражданите са зрители, а не участници в действието. Те могат да избират един или друг член на лидерската класа („отговорните мъже“), но това е границата на гражданското им участие. Втората доктрина винаги е преобладавала в лявото пространство, затова Чомски я нарича „лява доктрина“. Тя представлява постоянна пряка ангажираност с обществените дела, включително широк спектър активизъм на множество фронтове. От време на време на формалната политическа арена се организират събития, наречени „избори“. За левите активисти това налага отделяне на кратък период за оценка на вариантите (много кратък за легитимните активисти, които следят всичко случващо се отблизо). Следва решение дали си струва да се отделят за няколко минути от продължаващата политическа работа, за да подадат гласа си в четиригодишното представление. Това е много кратко отделяне от политическите ангажименти. Накратко, ако следваме тази доктрина, трябва да преценим дали има смислена разлика между кандидатите и също така да си дадем сметка, че за повечето от нас гласуването отнема само няколко минути. После се връщаме към работата си на активисти, а не на безучастни зрители. В тази връзка Ноам Чомски казва следното: „Следвам тази доктрина цял живот, понякога се въздържам, защото представлението не си струва и няма смисъл да се легитимира шарадата с участието ти, понякога гласувам за трета партия, понякога гласувам за Джоунс, ако е важно да бъде спрян Смит. Случвало се е да гласувам за републиканци- в годините, когато Републиканската партия все още беше истинска политическа партия и понякога предлагаше по-добър кандидат.“
Правото да гласуваме не е еднократен акт- това е политическа отговорност, която носим и която трябва да изискваме постоянно от избраните от нас хора. Правото да гласуваме не е нещо, което сме получили наготово. Хиляди хора са били избити, за да имаме свободния избор да гласуваме както ние решим. При жените е било още по-трудно. Ако не бяха суфражетките, в много държави жените все още нямаше да имат право да гласуват. Каквото право все още нямат милиони жени в няколко мюсюлмански държави. Така че не ми обяснявайте, че няма значение дали ще гласувате! Не знам дали в момента по гражданско образование децата изучават политология, но липсата на каквато и да е политическа култура при по-възрастното поколение в България е очевидна. Защото отдавна би трябвало да стане ясно на всеки, че нашата избирателна система е такава, че гласовете на негласувалите също се броят (непряко и по един леко „невидим“ начин) и печеливши от това, в различно процентно съотношение, са партиите с по-голям процент избиратели. Хората, които не си пускат гласа, в действителност не се отказват да гласуват, а се отказват да изберат за кого да гласуват. Колкото по-малко хора отидат да си пуснат гласа, толкова повече проценти получават партиите, които не харесваме и които не искаме във властта. Ако теоретично се направи партия на негласуващите, те ще съберат достатъчно гласове, за да сформират правителство. Но на практика тази партия няма да спечели, защото нейните симпатизанти просто няма да отидат да гласуват. Ако всички имащи право на глас гласуваха, много партии нямаше да имат шанс никога да влязат в парламента, а други щяха да бъдат изчистени от него в момента, когато стане ясно, че крадат от народа и лъжат на всяка крачка. Разберете, с това, че не гласувате, не наказвате никого от политиците, а само себе си. При настоящата избирателна система понякога може да няма значение за кого гласувате (ако всички участници са един дол дренки), но винаги има значение дали гласувате. Защото, ако не го направите, намалява общият процент на всички гласували от тези имащи право на глас, което съответно увеличава процента на партиите, за които някой е гласувал. Ако всички имащи право на глас гласуват, те спокойно могат да вкарат в парламента партия, която на последните избори е била с под 1% гласове и съответно да изкарат от там партии с по 8 или 10% гласове на предишни избори. 20% от 2 679 000 българи е съвсем различно число от 20% от 7 милиона българи. Да разгледам един пример, за да ви стане по-ясно. Избирателната активност на последните избори в България е 2 679 000 души- 20% от тях са 535 800 души. Какъв процент смятате, че ще е същото това число от близо седемте милиона души, които имат право на глас в България? Ако всички имащи право на глас бяха гласували, партиите които на изборите на 2 април 2023г. имаха 20% щяха да получат 7.65% от вота на избирателите. Доста по-различно число, не мислите ли? Трябва вече да спрем да обръщаме внимание на хората, които ни казват, че гласът ни няма значение. Очевидно има, но друг е въпросът как да го използваме най-ефективно. За да стигнем до положителна промяна в България, трябва да спрем да позволяваме да ни лъжат най-безочливо и да се справим с невежеството по отношение на политическите процеси и елементарната математика. Защото да продължаваме да се оправдаваме за нежеланието си да гласуваме с твърдението, че не се интересуваме от политика, е меко казано самозалъгване. Няма как да не се интересуваш от политика, като от нея зависи прехраната ти, работата ти, бизнес средата, въздухът, който дишаш, водата, която пиеш, а понякога дори живота ти. Всеки се интересува от политика – просто някои хора не искат да носят отговорност за това. За изборите, които правят и за тези, които не правят.
Каква е вашата реакция?
