От известно време родители и лекари също сигнализират за увеличен брой болни от скарлатина и варицела. „В момента се наблюдава поток от болни деца, има от всичко по много – има и грип, има и скарлатина, има варицела, има и малко ковид“, заяви пред БНТ д-р Гергана Николова, общопрактикуващ лекар.
Данните на МЗ потвърждават това – ако през януари и февруари м.г. е имало по двама, трима, десетина болни от скарлатина на седмица, през тези месеци на 2023 г. заболелите са по 200, 300 и дори над 450 на брой – например за седмицата 6-12 март 2023 г. Това прави около 40 пъти по-висока заболяемост от м.г.
Д-р Николова поясни, че всяко инфекциозно заболяване в началото протича с висока температура и болки в гърлото. При носителите на стрептококовата бактерия те нямат външна изява – типичните пъпки за скарлатина, но имат болезнено гърло, кашлица, повръщане, много висока температура, която не се сваля, като те могат да разпространяват вируса месец-два. „Това не уврежда здравето на детето“, добави д-р Николова.
По думите й обаче, типично за скарлатината, която т.г. се е изместила от есенно-зимния към пролетния сезон, е високата температура, силната болка в гърлото – „гърлото е огненочервено“, както и повръщане, главоболие, болка в мускулите и понякога диария. „Лицето е червено, а кожата около носа и устата е бледа, което е много характерен белег. Най-често боледуват деца между 2 и 10-годишна възраст, това е въздушно-капкова инфекция. За скарлатината няма ваксина и можеш да се разболееш отново, могат да се увредят други органи и системи, лекува се с антибиотик. Карантината е 10 дни“, каза още д-р Гергана Николова и призова хората да не предприемат самолечение.
„Има определени клинични критерии за разпознаване на скарлатината“, казва и общопрактикуващият лекар д-р Станислава Крайселска пред БНР. Сред тях са висока температура, увеличени лимфни възли, „пожар“ в гърлото, малинено червен език, обрив, който се появява до към 48 часа. „Има бързи тестове за скарлатина, които излизат на същия ден. Гърленият секрет излиза чак след 3 дни, но ако клиниката е ясна, няма какво да чакаме 3 дни“, съветва още тя и добавя, че „няма скарлатина без ангина, но може да има само ангина без скарлатина.
На какво се дължи бумът?
Лекарите обясняват многото случаи на скарлатина със занижените мерки след пандемията. „По време на ковид пандемията спазвахме изключително строго мерките, носихме маски, сега всички се охлабихме, никой не спазва нищо и виждаме последствията“, казват медици, които отчитат и, че при скарлатината има известна цикличност – от около 6 г.
Родители обаче смятат, че многото случаи се дължат донякъде и на неадекватните мерки срещу разпространението на скарлатината. Някои от тях споделят, че децата им не са били карантинирани, въпреки че бързите им тестове за скарлатина са били положителни, тъй като са нямали типичния обрив за заболяването. „Личният лекар ми каза: „Няма карантина“. Казах в училището ни, не знам там да са предприели някакви мерки“, сподели майка, която е спазвала само 7 дни карантина за детето си. Друга се ядосва, че няма изискване след прекарана скарлатина детето да се изследва отново дали е носител на стрептококовата бактерия, нито пък да се изследват контактните деца в даден клас.
Дори наложена пък, карантината не винаги се спазва. „Кой следи – и аз не знам. Преди слагаха кръстчета на апартаментите… сега не искам да давам грешни идеи на РЗИ, но съм виждала мои пациенти, които са с доказана скарлатина, но се разхождат в търговските центрове, защото не могат да стоят 10 дни вкъщи! Особено 7-класниците си ходят болни на училище заради НВО“, признава д-р Крайселска, според която спазването на карантината при скарлатина или варицела е отговорност на родителите.
Консултантът по здравните въпроси към Столичната община проф. Тодор Кантарджиев вижда и други обяснения. „Първо, занемарена антибиотична политика и не се лекуват с най-правилните антибиотици. Скарлатина се лекува с пеницилини и с цефалоспорини първа генерация. Второ: занемарени познания на лекарите за това заболяване, защото чух странни неща. Скарлатината си е шарка, а всичко друго са стрептококови инфекции, които могат да бъдат ужасяващи“, каза здравният експерт пред НОВА телевизия. По думите му заболеваемостта от скарлатина и варицела у нас е малко над средните нива за последните години, като сме се върнали на предпандемичните нива.
Проф. Кантарджиев посочи, че 20 дни след скарлатина или ангина, причинена от стрептококи, могат да се появят усложнения. Едното е забравеният ревматизъм, при който при 60% от болните се засяга сърцето. Професорът обясни, че скарлатината не се влияе от ваксини и преди антибиотиците стрептококите са били най-смъртоносната бактерия. Той препоръча да се направи скрининг с бързи тестове в малките класове на училищата, защото между 10 и 15% от децата са носители на бактерията, която причинява скарлатина, без да развият болестта.
Фалшива заболяемост?
„В момента не се намираме в извънредна ситуация по отношение на разпространението на варицела и скарлатина“, съобщиха от РЗИ пред БНР. „Има увеличена заболеваемост, но нещата не са драматични, не сме в пик или епидемия“, смята и д-р Крайселска. По думите й част от подадените сведения за скарлатина не са коректни и според нея има фалшиво повишение. „Много често родителят самоцелно си пуска гърлен секрет на детето, без изявена клиника. Изолира се стрептококус пиогенес, който също е причинителят и на скарлатината, но и на други заболявания, а може да имаме и здраво носителство. Сестрата в училището казва „Бързо да пишат известие за скарлатина“. Това не е скарлатина“, каза тя. По думите й за да се постави диагноза скарлатина, има определени критерии, повечето от които клинични. „При условие, че не отговарят на тези клинични критерии, а имаме само един изолиран причинител, не поставяме диагноза“, коментира лекарят.
